GEO 03/2011
20 години Корпус на мира в България
Името на организацията може да бъде подвеждащо – с думата „корпус” се асоциират много неща, но някак си винаги се прокрадва смисълът за железен ред, дисциплина и мощ, което не се съотнася с филантропия и труд на добра воля.
Не знам мотивите на американските кръстници на Корпуса на мира за избора на име. Знам само, че вече петдесетгодишната концепция на Джон Кенеди за международна доброволна служба в страните с ограничени ресурси си е чиста революция, която заразява много американци с мисълта: „ОК, аз наистина имам много – дом, работа, образование – защо ми е всичко, ако не приложа знанията си в полза на други? Но не от няколко хиляди километра в топлия си дом, а сред тях.“ Това е водещата идея на по-голямата част от младите хора, присъединяващи се всяка година към хилядното семейство доброволци на Корпуса на мира и поемащи пътя към Азия, Източна Европа, Южна Америка или Африка.
Рождената дата на организацията е 1 март 1961 година. В момента седемдесет и седем държави са приели доброволци, като броят им в тях е над осем хиляди. Държавите, в които изобщо са служили американски доброволци, са сто тридесет и девет. Източна Европа става интересна за Корпуса след падането на Берлинската стена – преди това навлизането в нея бе невъзможно, въпреки че самата организация се пази стриктно от всякакво обвързване с каквито и да било политически партии. Доброволци е имало в почти целия източен блок, включително Русия. В момента България, Македония, Албания, Румъния, Украйна, Беларус, Молдова и Армения са страни със служещи доброволци. Мотивите за изтеглянето на Корпуса на мира от една страна са чисто икономически – ако страната отбелязва стабилен икономически и демократичен просперитет, то мисията приключва, защото освен че дава принос за международните мирни процеси, тя е и скъпо струваща на американския данъкоплатец. Точно така, това не е неправителствена организация, действаща с донорската подкрепа на шепа бизнесмени. Говорим за значителен бюджет за десетки държави, одобряван от Конгреса на САЩ, който пък посочва директора на Корпуса на мира. Той, от своя страна, се отчита на американския народ чрез работата, свършена от доброволците в съответните държави.
Работата за всяка от държавите е специфична и съобразена с приоритетите на отделната страна домакин, която я заявява в междуправителствено споразумение на най-високо държавно ниво: преподаване на английски език, екология, селско стопанство, младежки дейности, и пр. Т.е., не е достатъчно само едната страна да има желание от подобно партньорство, нещата са взаимни и най-опростено звучат по следния начин: страната Х желае да повиши процента на говорещите английски деца и да насърчи частното предприемачество в селските райони. Тогава нейното правителство заявява интереса си към Корпуса на мира във Вашингтон и се подписва споразумение за осигуряването на определен брой специалисти за определен период от време. Самото разпределение на американските доброволци в страната Х се осъществява от местен персонал, при който пристигат съответните заявления от местните организации.
Най-важният показател за службата на американските доброволци е ефективността на труда, който те полагат. Това е и един от големите въпроси, които стоят пред организацията и ще оформят стратегията за бъдещото му развитие. И тук не става дума за цифрови измерители, защото спецификата на доброволния труд не се мери количествено, когато залогът е качествен и се нарича промяна на отношението – към околната среда, към хората със специални нужди, към децата без семейна грижа, към образователния процес. С две думи – на ценностната система на индивида.
Големите цели на Корпуса са три:
- Да помага на страните домакини с обучени доброволци.
- Да помaгa на народите по света да опознаят американския народ.
- Да помaгa на американския народ да опознава народите по света.
Подобни цели в голяма степен допринасят за мира и приятелството между различните държави. Не казвам, че Корпусът на мира е гарантът за сигурността и мира по света, но твърдя, че когато опознаеш някого добре, шансовете ти да го разбереш и да си толерантен към мисленето и поведението му са неимоверно по-големи. Проектирана в световен мащаб, подобна идея наистина сближава културите и религиите, прави езика по-толерантен, кара те да се погледнеш чрез очите на другите, дава ти възможност за друго мислене и избор какъв да бъдеш. Защото доброволците, които служат по света, са толкова различни, колкото е огромна и страната им – средната им възраст е 28 години, но има и на 86; шейсет процента са жени, осемнайсет процента сa с латино, азиатски или с африкански произход.С
лужбата на американския доброволец е две години и три месеца. Когато живееш в една страна толкова дълго, няма начин да не я обикнеш завинаги и да не я носиш в сърцето си, понякога тя става и втория ти дом. Помните ли Линдзи Солцгивър в „Шоуто на Слави“? Тя е само един от примерите, когато доброволец намира любовта далече от родното си място и остава тук. Много са примерите, когато доброволецът или доброволката срещат голямата си любов и ги отвеждат със себе си зад океана.
|
