Балкански лъвове и швейцарски понита в дружба под купола
Циркът е символ на глобализацията още отпреди възникването на този термин. Това ми хрумна, докато гледах представлението на един от най-хубавите циркове в Европа – швейцарският „Книи”, в Люцерн. Усещането за глобално единение идва от плавната и жизнерадостна смесица от нации, култури и изкуства на манежа. От номадската порода на циркаджиите. И от факта, че дори в най-лютите времена на социализма само артистите от оперната сцена и арената можеха да играят в чужбина редом със световните майстори.
По онова време българската трупа „Балкански“ е гастролирала няколко поредни години в цирк „Книи“. Днес известната наша фамилия притежава собствено шапито, правено по поръчка в Италия и глътнало всичките семейни спестявания – 1 млн. долара за 20-те години работа в най-големия цирк в света, американският Ringling Bross. И двете циркови династии, швейцарската и българската, са „глобализирали“ дори семействата си. Синът на Франко Книи, Франко-джуниър, е женен за корейската дресьорка Лина Сун. А отрочето им, 3-годишният Крис Руи, на всяко представление щъпурка между огромните азиатски слонове.
Във фамилията Балкански нещата са още по-заплетени. Последната издънка, едногодишният Тициано, е осмо поколение цирков артист. Защото в основата на близо 200-годишната родова памет е италианската династия Орландо-Валдемар-Малеволти. Те притежавали циркове в Москва и Самара. Революцията ги прогонила от Русия и ако корабът им не се бе повредил до българския бряг, нямаше да срещнат собственика на цирк Александър Балкански. (95-годишната Лола, майка на нашия прочут акробат, продължава да смесва български и италиански думи с по някоя руска). Големият син на фамилията, по традиция – Александър, пък е женен за Патрисия, американска дресьорка на 6 слона и 14 бели тигъра. Изобщо... глобална работа! И по своему – локална.
В цирк „Книи“ клоунът е руснак, жонгльорът чех, комиците швейцарци, акробатите италианци, португалци, китайци и руснаци, а дресьорите – по закон Божи – само от семейството на собствениците, включително и рожбата на швейцарско-корейската дружба. Но колкото и да си приличат цирковете, между българския и швейцарския има една съществена разлика – животните. В „Книи“ от години не може да видите лъвове, тигри и мечки. По същата причина, по която българските циркаджии въртят представления само у нас, в Турция и Израел. В Европа дресурата на големите котки, защитени от закона, е забранена. Не че в „Книи“ няма животни. Но става дума за 12 невероятно красиви и добре гледани коня, които уж сами се групират по цветове – черни, бежови и бели, и показват висша обездка под дресурата на Джералдин Катерина Книи. Няколко понита се строяват като войници пред 8-годишния Иван Фредерик Книи. Цяло стадо камили и снежнобяла лама, подопечни на Фреди Книи. Да не говорим за 6-те слона на Франко Книи. Честно, по-огромни животни никога не съм виждала! А когато най-мъничкият представител на цирковата династия щъка между тях с миниатюрното си камшиче в ръка, умилената зала изпада в истински делириум.
За да се защитят от нападките на природолюбителите, авторите на луксозната книжка-програма на цирка са посветили 2/3 от нея на това как животните се дресират само с любов, поощрение и никакъв бой. Как екзотичните екземпляри в зоопарка около манежа живеят в прекрасни условия и на какво ниво са ветеринарните грижи за тях. А за да се подсили убеждението за волните и щастливи слонове, има дори снимка на традиционната им баня в швейцарското Женевско езеро.
|
