Чудото на пазара на труда в Ангола
Тук се чака с часове, с дни. Някои нощуват пред сградата на Руа Фрадесо да Силвейра в лисабонския пристанищен квартал Алкантара, за да си осигурят място в челото на опашката. Номерата за чакане се търгуват, цената стига до 500 евро. От доста време насам консулството на Ангола е удвоило приемните дни от два на четири седмично, но опашките не намаляват.
През 2008 г. анголските консулства в Лисабон и Порто са издали 23 250 визи, през 2009 г. те са били двойно повече. 35 години след като отвъдокеанската им провинция обявява независимост, някогашните колониални господари се завръщат в Ангола – като хора, надяващи се да намерят работа.
Близо 11 процента безработица
Растящата безработица – за първото четиримесечие на 2010 г. тя е 10,6 процента – кара португалците масово да търсят работа извън страната, както това за последен път се случи в шейсетте години на миналия век. Тогава трудовите емигранти се насочваха към Франция, страните от Бенелюкс и Швейцария. Днес те сменят континента. От няколко години насам главната им цел е Ангола.
Бившата португалска колония е една от най-бързо растящите икономики в света. Страната произвежда около 1,8 млн. барела петрол на ден и вече е изпреварила Нигерия като най-голям производител на петрол в Африка. Новото богатство финансира възстановяването на разрушената през продължилите 40 години освободителни и граждански войни страна.
Бъдеще в Африка
Квалифицирани работници се търсят най-вече в строителството и в банковия сектор. Чрез интернет обяви агенциите за работа набират в Португалия и елтехници, шлосери, специалисти за климатични инсталации, сладкари, ръководители на снабдяването в търговията на дребно.
Бъдеще за себе си в Африка виждат предимно млади и квалифицирани хора. Но все още битува представата, че и по-малко квалифицирани португалци могат да намерят добре платена работа в бившата колония – дори ако могат да се похвалят единствено със свидетелство за завършено задължително училищно образование. Сред 400 кандидати, подали документи за позицията ръководител на строеж във фирма в столицата Луанда, са и няколко келнери и една чистачка.
Няма лоши чувства
В Ангола живеят около 100 000 португалци; местното население не храни лоши чувства към тях. Те се интегрират по-лесно от други имигранти, например от китайците, от които след края на войната през 2002 г. в страната са дошли около 30 000, казва социологът Паулу де Кавальо, ректор на университета в Бенгела, третият по големина град в Ангола.
А заселилите се сега в страната португалци далеч не се държат така арогантно, както по времето на колониализма: „С такова поведение не биха стигнали далеч”.
|
