Споделено пространство:
Чувство за общност, вместо диво препускане
Община Бомте в Северна Германия имала много сериозен проблем: транзитното движение. Дневно през населеното място преминавали 12 000 транспортни средства, много от които камиони. Образували се огромни опашки пред светофарите и транспортните средства често се придвижвали метър по метър на първа скорост през центъра. Неприятна гледка за живеещите в района и за минувачите, а при това и шумна, зловонна и опасна. Центърът на селището се бил превърнал в сцена на непрекъснат транспортен инфаркт.
В 2004 година общинските съветници започват т.нар. „скок напред”. Провежда се събрание, на което жителите обсъждат проблема и възможните решения. Основен докладчик бил холандецът Ханс Мондерман, който търсел подкрепа за проекта си „Shared Space” („Споделено пространство”): той предвиждал вместо да се издават наредби, налагат ограничения и поставят табели, да се създаде голямо, отворено пространство за всички – от хората, ползващи ролери, до шофьорите на тежкотоварни камиони. Това означавало вместо всеки да се опитва да налага своите права, да се търсят повече комуникация и добронамерено съвместно съществуване.
Шест държави, един европейски проект
Финансирането на „Shared Space” било в рамките на европейски проект. В него вече били включени шест града в Холандия, Белгия, Дания и Англия. Търсел се още един участник в експеримента от Германия. Мондерман успял да спечели жителите на Бомте и селището получило одобрение за участие в проекта.
Имало и критични гласове. Как? На разстояние почти половин километър в центъра на селището да бъдат премахнати табелите и светофарите, да се изравни до едно ниво цялото транспортно пространство? Рискът не бил малък. Цената на проекта достигнала 2,1 милиона евро, които община Бомте трябвало да си подели с Европейския съюз.
По-малко катастрофи
Преустройството приключило в 2008 г. Последвал научен анализ, който внесъл успокоение. Действително, в годината след преустройството катастрофите се увеличили в сравнение с периода преди това. „Но потенциалните опасности и интензивността на катастрофите определено е намаляла, защото участниците в движението са принудени да бъдат много по-внимателни и предпазливи”, смята ръководителят на изследването, логистикът Волфганг Боде. При повечето катастрофи се касаело за леки повреди по бронята на колите, като те освен това се дължали на един единствен стълб на уличното осветление, поставен пред ресторант. Този стълб очевидно възпрепятствал безпроблемното паркиране и междувременно е отстранен.
Боде и неговият екип анализирали в детайли не само статистката на катастрофите. Внимателно прегледали видеозаписите, разговаряли с живеещите в района, със собствениците на магазини и ресторанти, както и с минувачите. „Някои на знаеха как да се държат в „Shared Space”, чувстваха се несигурни”, казва Симон Дойтлер, който направил научното обобщение на данните. Според него се оказало, че личното самочувствие на човека играе съществена роля. То например определяло времето, необходимо на минувача, за да прекоси преустроената улица. За хора, които се чувствали неуверени, това било по-трудно от преди и им било необходимо повече време, докато успеят да минат от другата страна.
|
