Девици охраняват светите Ангеларий и Горазд в Албания
По време на размириците в Албания от 1997 г. всичко от старинните църкви и манастири било разграбено и разпродадено в Гърция. А в географския център на страната е град Берат – древният Белиград – забравената светиня на българската книжовност от ІХ–ХІІІ век! Именно Белиград св. Климент Охридски прави епископски център на земите ни от Охрид до Адриатика. По негова заръка княз Борис І съгражда много български църкви там. Предание мълви, че надпис върху старинна икона указва къде са скътани мощите на българските светци Ангеларий и Горазд. Светите им мощи били пазени в две сребърни обувки, скрити в скална църква над града. Но има ли ги наистина и опазени ли са след масовите грабежи тези реликви?
Ще влизате в Албания сами? – ахва полицай в Охрид и ни гледа със съжаление. После почуква с ръка пежото ни, сиреч – прежалете и него! На митницата албанците ни въртят с часове. Един си взема кутия цигари от багажа ни, друг подава квитанция и иска 5 долара, трети показва шише „Метакса“, с което друга кола го е дарила. Време е да извадим нашето оръжие: Окачваме на гърдите карти акредитации от НАТО. И чудото става – уж свирепите албанци мигом навеждат дулата на калашниците, козируват и... минаваме бариерата. Крайната ни цел е град Берат в центъра на Южна Албания. Още не знаем, че мнозина сочат Берат за столица на албанската мафия. Там бяха разстреляни най-много хора при размириците през 1997 г. В града била и централата на наркотрафика към Франция, Холандия и Скандинавия. Тъкмо към Берат се връщали обратно от Италия парите от проституцията... Но незнанието също е велика сила и ние гълтаме прахоляка и дупките по пътя на юг. Два пъти пукаме гума, предната джанта се огъва.
Вечерта навлизаме в страшния Берат. Огромни палми, зад които прозират бели замъци – познатият и нам мутробарок. По разбитите улици бавно пълзят нови мерцедеси. Колите са с номера от Италия, Швейцария, срещаме дори софийски черен Бенц, модел 240. Решаваме да поразучим мълвата за мафиотските кланове.
– Тук стрелят само за повишен глас! – охлажда ни нашият преводач, който е местен и е наясно с нравите на наркобароните.
В Берат и днес има 42 църкви!
Насред уж мюсюлманския Берат стоически се пъчат малки каменни църквици. Те са сякаш налепени по снагата на огромен хълм-скала над града. На върха му белее старинна крепост, а в ниското шава река Осум. Градът в старинната си част напомня ловешкия квартал Вароша. Някои храмове са строени още през ІХ век от княз Борис І по заръка на Климент Охридски. Тогава градът е бил с име Белиград или Велеград (веле като велик). Закрилници му били Светите Седмочисленици, наричани тук светила на България и Далмация! Оттогава се пази преданието, че светците Ангеларий и Горазд спасили града от наводнение. Как – никой не знае.
След падането на България под византийско робство през 1018 г. повечето надписи и стенописи в църквите на Белиград били заличени и отгоре зографисани гръцки светии. Османците през ХV век преиначават името му от Белиград в съкратената форма Берат.
Директорът по реставрацията на паметниците на културата в градската управа, г-н Айтет Налбани, призна пред нас, че не знае нищо за българския период на Берат, нито за просветителите Ангеларий и Горазд. Камо ли да е чувал къде са мощите им!
|
