Екобунтарката
Сесил Льоконт по цели седмици спи по дърветата, спуска се с въжета от мостове, катери се по електрически стълбове, окупира багери, изпратени за разрушаване, и спира влакове с радиоактивни отпадъци. Акциите й обикновено са насочени срещу атомната енергия и генната техника. 29-годишната жена е защитничка на околната среда. „Катеря се за един по-добър свят“, казва тя.
Младата жена има много силна воля – това става ясно веднага щом човек срещне Сесил Льоконт за първи път. Тя знае какво иска. Иска всички ядрени централи завинаги да бъдат изключени – незабавно. Иска да няма полета с генно модифицирани сортове. Иска да опази околната среда. И не желае само да говори за това, а да действа. „Не мога да чакам, докато някой евентуално предприеме нещо. Колко още ядрени катастрофи трябва да се случат, докато нещо коренно се промени?“, казва тя. И добавя: „Не съм силна, но имам силна воля. Ако сме много, ще можем да променим света.“
Историята на Сесил Льоконт е история на противоречията. Тя първо разказва за „Горе”. „Нагоре се катеря бързо като катерица“, казва тя. Това е и нейният прякор: катерица. Сесил Льоконт е умела катерачка и използва този талант за своя протест. Нарича акциите си „политическо катерене“.
В продължение на три месеца живее по дървета, за да предотврати строежа на нова енергийна централа, работеща с въглища. Катери се по мостове и се спуска над железопътни релси, по които е предвидено да минат влакове с радиоактивни материали. Радиационни отпадъци, за които никой не знае колко опасни са в действителност и които се транспортират през цялата страна. В Щутгарт тя се катери по багери, които трябва да разрушават, във Франкфурт блокира разширението на летището, в Дрезден се катери по дървета, за да попречи на строежа на мост през долината на Елба. В Хамбург се провесва с главата надолу по стъклената фасада на енергиен концерн и окачва банери: „Рулетка на безумието: Чернобил – Фукушима – Крюмел?”
„Работа с обществеността“ – така французойката нарича своите зрелищни акции, които в повечето случаи провежда с подкрепата на екологичната организация „Робин Ууд“ / Robin Wood; wood – гора/
„Не правя това за удоволствие или защото искам да ядосвам някого“, казва тя. „Необходимо е да привлечем внимание, за да постигнем целите си.“ Някои я смятат за дразнител, други я наричат досадна скандалджийка, трети дори я смятат за опасна. Но има и такива, за които тя е пример, акробатка, която без никакво насилие по деен начин се застъпва за околната среда. „Аз съм акробатка катерачка, която посвещава изявите си на определени цели. Никога не бих използвала насилие или не бих изложила на опасност други хора – за мен тук има граници.“
Тя е родена във Вогезите и е израсла в Орлеан. Още като дете любимото й място за писане на домашните било върху гардероба. Вечно я теглело да се качи на покрива, на високото, там, където се катерела и котката. На седемгодишна възраст я записват в клуб по катерене, където тя тренира всеки ден. На 16 години става шампионка на Франция при младежите. Заедно с майка си прекарва всяка свободна минута в Алпите. „Катеренето изисква многостранни умения. Много неща се случват в главата“, обяснява тя. „Човек трябва да премисли всяка крачка и непрекъснато да намира нови решения”. Преди 10 години заминала за Байройт, за да следва там и да научи немски език. До този момент не знаела много за ядрената енергия. Първоначално се чудела, че в Германия имало протести против бобрите. „Полиция, палки и бобри“ – прочела в един вестник. „Castor“ – съкращението за „cask for storage and transport of radioactive material“ (съд за съхранение и транспорт на радиоактивен материал) – на английски и френски означава и бобър. Във Франция енергийните концерни раздавали разяснителен материал на училищата, където локомотивът с отпадъците бил нарисуван със симпатична глава на бобър. „Това е съзнателно омаловажаване на опасността“, казва Сесил Льоконт. „Като дете и аз харесвах това влакче“.
Историята на Сесил Льоконт е история на противоречията. В нея има и разказ за „Долу“. „Долу – това не е моят свят“, казва тя. „Имам страх от земята“. Щом Сесил се докосне до земята, тя се променя. Пристъпва като стара жена. Всяка крачка е мъчение и ставите й парят от болка. Отдавна вече не може да тича. Диагнозата й е поставена преди седем години. Има хроничен ревматизъм, който с лекарства може донякъде да бъде облекчен, но не и да се излекува. Болестта гризе костите й, по документи й е призната 60 процента инвалидност.
В дни като този не може да издържи без кортизон. Болките не са я оставили да спи цяла нощ. Постоянните възпаления и действието на хапчетата я изморяват. В ставите й се задържа вода и те се подуват като балон. Ставите на ръцете, краката, коленете, пръстите. Пристъпите на болестта са различни. „Трудно е да се предвидят. Често преди акция се налага да вземам болкоуспокояващи“, казва тя. Тогава се люшка между прилив на енергия и изтощение. Когато се катери, има по-малко оплаквания. Знае как може да пести силите си, как да балансира с тялото, за да натоварва колкото е възможно по-малко ставите. „Адреналинът също помага против болките."
|
