Горчив привкус
В какаовите плантации в Западна Африка работят деца – понякога в условия, не по-различни от тези на някогашните роби. От това печелят и западните производители на шоколад. Разговор с експерта Фридел Хюц-Адамс от германския Институт „Зюдвинд” за икономика и социална отговорност.
Чуват се критики, че в какаовите плантации в Западна Африка работят деца, често пъти в условия, подобни на тези на някогашните роби. Какви са фактите?
Според изследване на американския „Tulane University” от 2010 г. само в Гана и в Кот д'Ивоар работят съответно по един милион деца. Във всяка от страните 250 000 от тези деца работят по начин, който нарушава националните закони за закрила на детето и стандартите на Международната организация на труда.
Какво конкретно означава това?
Децата в Кот д'Ивоар например работят средно по 14 часа на седмица, плюс допълнителни часове в домакинството. В рамките на семейството повечето не получават никакво заплащане. Почти 80 процента се оплакват, че се налага да носят тежки товари, а половината имат порезни рани от мачетето, с което се берат какаовите плодове, ухапвания от змии и паяци или наранявания от падания от какаовите дървета. Част от децата са принудени да се откажат от училищно образование и от всякакви шансове за професия. В Кот д'Ивоар на училище тръгват далеч под 60 процента от децата. Положението в Гана е подобно, но децата работят по-малко часове и все пак близо 90 процента от работещите малчугани са записани и в училище. Около 90 процента от тях действително посещават часовете.
Каква истина има в съобщенията за съвременно робовладелство?
По-голямата част от децата, които работят в плантациите, са деца на самите селяни или на техни роднини. Съобщава се обаче и за същински пазари за деца, на които селяните от Кот д'Ивоар могат да купят десетгодишни работници от съседните страни Мали и Буркина Фасо. Датският режисьор Мики Мистрати миналата година е документирал това в един от филмите си. Не е ясно колко деца са засегнати от това явление. Според УНИЦЕФ те са около 12 000, според други източници – значително повече.
Защо детският труд в какаовите плантации на Западна Африка е по-специален проблем?
През 70-те години на миналия век какаовите плантации са давали възможност на селяните в Западна Африка да се замогнат. През 1980 г. цената на един тон какао е била 5000 долара. Към 2000 година тя вече е спаднала до 1200 долара. Реколтата се събира в продължение на няколко месеца. Преди падането на цената са идвали сезонни работници от Буркина Фасо и Мали, за да печелят пари. Но след като цената се променя, селяните вече не могат да си позволят да ги наемат. Изборът е бил или да се откажат от плантациите, или да съкратят разходите, с надежда, че ще дойдат по-добри времена. Това е станало с детски труд. Швейцарската журналистка Мариане Кеги попитала веднъж селянин от Кот д'Ивоар, при когото работели собствените му деца и едно дете от съседна страна, дали намира това за редно. Мъжът отговорил: „Не, но нямам друг избор“.
Все пак съществуват инициативата на Световната фондация за какао, на Асоциацията на производителите на шоколад, протоколът „Харкин-Енгел”.
Протоколът „Харкин-Енгел” първоначално е бил замислен в САЩ като закон, който да забранява вноса на стоки, произведени с незаконен детски труд. Лобито на преработващата какао индустрия обаче успява да осуети приемането на такъв закон и в 2001 година се постига договореност за доброволно поемане на такова задължение. В него не става дума за отстраняването на причините, а само за това да се избягва детски труд. Като и тази цел непрекъснато е отлагана. От 2005 г. на 2008 г., след това на 2010 г. Накрая, миналата година, беше договорено до 2020 г. да се намалят само най-лошите форми на детски труд – и то само със 70 процента.
Защо не е достатъчно да се забрани детският труд?
Ако се сложат пазачи, които да следят в какаовите плантации да не работят деца, то те ще работят в ананасовите плантации в съседство. Решаващо за намаляването на детския труд е да се увеличат доходите на родителите им.
Значи?
...трябва да се погрижим за това, селяните отново да могат да живеят прилично от какаовите плантации. Да печелят достатъчно пари, за да наемат възрастни работници, да изхранват семействата си и да пращат децата си на училище. В Кот д'Ивоар в момента само половината от цената на какаото на световния пазар стига до селяните. Останалата част остава в прекупвачите. Сертификаторите „Fairtrade”, „Rainforest Alliance” и „Utz Certified” искат не само да постигнат прозрачност на търговските канали, а да увеличат приходите на селяните, като работят директно с тях и с кооперациите и същевременно ги обучават, за да могат те да постигат по-големи добиви. Освен това „Fairtrade” плаща гарантирана минимална цена. За изненада на бранша преди няколко седмици „Лидъл” обяви, че подобно на „Марс” до 2020 г. собствените им марки ще бъдат изцяло сертифицирани. С радост очаквам следващите разговори с производители на шоколад, които продават на значително по-високи цени, като досега твърдяха, че такова решение за тях не би било възможно.
|
