Има ток, няма ток
Икономическият център на Пакистан Карачи е позагубил от сияйното си излъчване, откакто енергийната криза в страната е добила мащабите на катастрофа. Прекъсванията на тока тук продължават до десет часа на ден, а в други части на страната дори още повече. Протестите срещу т.нар. load shedding – последователното спиране на тока в различни райони – са станали ежедневие.
От години производството на електроенергия не покрива растящите нужди. Правителството смята, че през 2015 година на страната ще са необходими 36 000 мегавата енергия – двойно повече, отколкото се произвежда в момента.
Отчасти вината е на самите потребители
Вината за недостига отчасти е на самите потребители: около 30 процента от произведеното в страната електричество се краде – това е енергия на стойност около два милиарда щатски долара, която се потребява, без да се плаща. От своя страна производителите на електричество са натрупали задължения към доставчиците на петрол. А електроснабдяването на Пакистан е все по-зависимо от петрола, което също изостря кризата; от 2005 до 2010 година делът на този вид производство на енергия се е покачил на 38 процента.
Трайни решения не се очертават. За строеж на електроцентрали и язовири липсват средства. Министър-председателят Гилани иска повече подкрепа от САЩ, които през 2010 година осигуриха на своя съюзник един милиард щатски долара за справянето с енергийната криза.
Законът за пестене на енергия все се отлага
Отдавна се замисля нов енергиен закон, но приемането му непрекъснато се отлага. Вместо това правителството продължава предприетите през април 2010 година мерки за пестене на енергия. Всички магазини, освен хлебарниците и аптеките, затварят в 20.00 часа, сватбените тържества в официалните зали продължават до 22.00 часа. Светещи надписи и електронни рекламни са забранени, уличното осветление е силно ограничено. За държавните служители е въведен втори почивен ден в седмицата. Чиновниците с по-нисък ранг нямат право да ползват климатик в офисите си. Тези със средно високи заплати може да включват климатика след 11.00 часа.
Наскоро едно читателско писмо до ежедневника „The Nation“ насочи вниманието на правителството към неизползвани до момента възможности за пестене на енергия. Пенсиониран полковник от град Равалпинди, където токът спира особено често, предлага да се рационализира телевизията: защо телевизионната програма да не бъде както едно време? Шест часа предавания, в 22.00 часа да се свири националният химн и край.
|
