Изкушения в Емилия-Романа
Ах, как ухае! Изпълнените с деликатеси улици „Via Drapperie” и „Via Pescherie Vecchie” са лелеяни места за всеки кулинар. На пазара в Болоня Луиза (51) и аз купуваме салвия и боб, които ще са добавка към юфката, която ще правим. От магазина за месо пък подбираме яйцата за тестото.
В „La Baita” (Via Pescherie Vecchie 3a) мъже със сламени шапки ни продават сиренето рикота. След като сме набавили всичко, в кухнята на Луиза замесваме, разточваме, нарязваме и сгъваме много добре оформени (Луиза) и доста безформени (аз) талятели, пълнени с рикота и спанак tortelloni и stricchett, малки панделчици от юфка.
Италианските домакини, които показват в собствената си кухня на интересуващи се от специалитетите на региона чужденци как да ги приготвят, се наричат Cesarine – Луиза е именно такава. За участие в нейния домашен курс по готвене е необходимо срещу такса от 3,50 евро да станете краткосрочен член на „Homefood". Курсът, който включва и похапването накрая, струва от 35 евро на човек; www.homefood.it
Доброто вино
В района на градовете Модена, Парма и Реджо Емилия се намират избите за червеното пенливо вино Ламбруско. Семейство Вандели произвежда виното от пет поколения – то няма нищо общо с евтиния си събрат, който съсипа името на виното Ламбруско в чужбина.
Гостите на Вандели могат да дегустират младите DOC вина (DOC е италианско свидетелство за контролиран произход на качествени вина и означава Denominazione di origine controllata). Към тях могат да опитат и типичните ястия на региона, като gnocco fritto con salumi (пържени тестени парченца със салам). Подът на къщата за гости е керемиденочервен, а от прозорците й се разкрива гледка към обточения с кипариси път (Società Agricola Ca’Berti, Levizzano di Castelvetro/Modena, Via Spagna 60, тел. 0039-059-74 10 25, www.caberti.com).
Хубавото ядене
Макар че може да се счита за кръстник на шунката парма, градът Парма не е центърът на нейното производство. Тя се произвежда в намиращия се на 20 километра в южна посока Лангирано. Именно тук, на лекия вятър, идващ от залива на Ла Специя, тя се суши бавно и равномерно. Градчето всяка година отбелязва със специален фестивал своите традиции в производството на шунката. Всичко за нея може да научите през цялата година или в музея на шунката, или в някоя от фабриките, които може да бъдат посетени при заявка (Museo del Prosciutto, Via Bocchialini 7, www.museidelcibo.it; например фабриката Fratelli Galloni, Via Roma 84, Tel. 0039- 0521-35 42 11, www.galloniprosciutto.it)
Изискани гощавки и сладък сън
Antica Corte Pallavicina в ХІV век е бил замък на един остров в реката По. По-късно коритото на реката се измества, а замъкът става имение на Палавичини, към което се добавили и плодородните наносни земи.
Днес имението в Полезине Пармензе е хотел, ресторант и селскостопански двор с биологично производство. Фреските по таваните са великолепни, а шестте изкусно реставрирани стаи свидетелстват за аристократично минало.
Гъски в стопанския двор, както и свине и крави по пасищата доказват амбицията на готвача и собственик Масимо Спигароли да предлага само първокачествена храна. Той се е специализирал в производството на най-крехката и най-скъпа шунка в света – тази, която виси в неговия килер: Culatello di Zibello. Тя се прави от застрашения до неотдавна от изчезване вид свине Nera parmigiana, а деликатният й вкус се дължи, както се смята, на влажните мъгли край реката По.
Натопените в червено вино малки шунки са така популярни, че много от тях са поръчани предварително. На малки дъсчици от шиста се виждат надписите „Armani” и „S. A. R. Principe Carlo” – принц Чарлз. Горе в ресторанта посетителите може да опитат този деликатес (Polesine Parmense, Strada del Palazzo Due Torri 3, тел. 0039-0524- 93 65 39, www.acpallavicina.com/relais; двойна стая със закуска от 140 евро, Culatello-меню дегустация 85 евро; почивен ден в понеделник).
|
