GEO 04/2011
Космическите войни - днешният мираж на утрешния кошмар
Основите на съвременните космически науки може да бъдат намерени във философията и литературата на ХVII век, а теоретичните основи на съвременното космическо инженерство – в ХIХ век.
Днес знанията в сферата на технологиите и науката са достатъчно напреднали, за да се говори за стъпване на Марс, за бази на Луната и дори колонизиране на Космоса в близко бъдеще. Все по-необходими са средства, които да гарантират, че космическите ни дейности ще носят ползи, а не възможните безбройни вреди.
Космическите дейности – повече от движението по суша или по море – крият сериозни опасности и трябва да бъдат подчинени на предвидими правила. Главен инструмент за това е Космическото право. И противно на общоразпространените знания по въпроса, по същество то не се занимава с продажби на парцели на Луната, а с всички – различни от това – космически дейности.
Сценариите от „Междузвездни войни“ и „Стар трек“ все по-малко звучат като научна фантастика, защото съвременните технологии позволяват напълно реално разполагането на ядрени и други видове оръжия върху космически апарати. Всъщност още през 1957г. след изстрелването на Спутник-1 става ясно, че Съветският съюз има капацитет да използва Космоса за военни цели. И макар космическата надпревара в тези първи години да е между СССР и САЩ, в наши дни държавите с достатъчен технологичен и финансов ресурс за развитие на космически дейности са много повече. Основна роля за това има и фактът, че всички космически разработки в своята същност са военни – ракетите V2, разработени през Втората световна война от Вернер фон Браун по поръчка на Вермахта, продължават да бъдат основата на конструираните и днес ракети и совалки, а сателитната система GPS, ползвана безплатно и масово по целия свят, е разработка на Пентагона. Именно дуалистичната природа на всички основни програми и технологии прави границата между мирна и военна употреба на космическото пространство много тънка и лесно преодолима.
Военните действия в съвременните войни с лекота биха могли да бъдат пренесени от сушата, водата и въздушното пространство в Космоса – ето защо е необходимо да има ясни правила за предотвратяването на пагубните последствия на такива действия. Макар и основополагащи, петте съществуващи международни договора по космическо право не могат да гарантират спазването на правилата, записани в тях.
Дори най-старото международно право – Морското, не предвижда ефективна възможност за противодействие срещу морското пиратство. Как тогава най-младото международно право – Космическото – може да се справи с новите заплахи на нашето време? Космическото пиратство, за което днес малцина мислят сериозно, е голямо предизвикателство на утрешния ден. Ако подценим тази опасност, не след дълго ще се окажем в Космоса в същата обстановка, в която попаднахме край бреговете на Сомалия – шантажирани и безпомощни срещу отчаяни бандити, ръководени от невидима световна престъпна мрежа.
В ХХІ век стана ясно, че корабите с черни платна и безмилостни, жадни за съкровища морски вълци на борда не са затворена глава от книгите на Рафаел Сабатини и Жул Верн. Сомалия ни показа, че пиратството не е история, а съвремие, при това с бъдеще. Но днешните технологии и оръжия вещаят на космическото пиратство нови неподозирани форми и мащаби.
Пиратската дейност по африканските брегове принуждава международната общност да заеме – макар и постфактум – ясна позиция. Приети са няколко резолюции на Съвета за сигурност на ООН, стартирана бе и първата военноморска операция на Европейския съюз – „Аталанта“. Но въпреки това ефективността в борбата срещу новите морски разбойници остава незадоволителна. От 3 нападения през 2005 г., броят им нараства значително с всяка изминала година: от началото на 2005 до декември 2010 е имало повече от 170 атаки. Явно е, че петте години са били недостатъчни, за да предотвратим отвличанията. Нещо повече, съществуващите международни правила пазят пиратите от арест и осъждане, защото те биха нарушили човешките им права. Разбира се, това е само една от илюстрациите, че правото никога не съществува само за себе си и че се развива с течение на времето и вследствие на конкретен опит, изискващ регулация.
|
