Най-старите европейци
Заселването на нашия континент е започнало от днешните български земи
Многото златни съкровища, намерени из земите ни, особено през последните години, се превърнаха в нещо като стандарт за археологическата наука. Цитират се дори цени от измислени аукциони за оценка на научните открития. Но трудът на учените в тази област се измерва не само с откритото, колкото и то да е сензационно. Не по-малко важно е и по-нататъшното обработване и проучване на намерените материали, съхраняването им и, не на последно място, показването им пред световната академична общност. Повечето археологически находки са обикновени на пръв поглед предмети, но те често обръщат теории, градени от десетилетия, с главата надолу.
Една находка в наши земи още от времето, когато металът не е бил познат на хората, с право се нарежда сред най-големите открития в археологическия свят.
Първите хора на Земята
Три години преди знаменитото съчинение на Чарлз Дарвин „Произход на видовете“ да се появи на бял свят, в пещерата Фелдхофер, край Дюселдорф, е бил намерен първият скелет на неандерталец. Тази незначителна на пръв поглед находка не само отне на Адам и Ева претенцията да са първите хора на земята, но и определи 1856 г. като рождена дата на антропологията. Оттогава датират ожесточените спорове на поколения учени, от чиито теории „бащата на еволюцията“ може да се обърне в гроба.
Днес е прието становището, че австралопитекът е непосредствен предшественик на рода Homo, определен и именуван от Карл Линей в класификационната му система, към който принадлежи съвременният човек. Нещата щяха да са далеч по-прости, ако всичките негови представители не бяха изчезнали и на света съществуваше поне един жив член от другите разклонения на рода. Преди около 2,6 млн. години първите представители на рода Homo (или на същинските хоминиди) започнали да използват груби каменни сечива, чиято поява се свързва с началото на палеолита (старокаменната епоха), най-продължителният период в историята на човешкото развитие.
През 1924 г. южноафриканският анатом Реймънд Дарф открива в Ботсуана череп, който нарича „Детето от Таунг“ и го описва като Australopithecus africanus. По-късно друг знаменит и неуморен търсач на човешки останки – Луис Лийки, намира в Танзания кости на прачовек, живял преди 1,7 млн. години, който назовава Homo habilis (сръчният човек), защото използвал оръдия на труда от камък, макар и доста примитивни. Петнадесет години след него палеоантропологът Доналд Джохансън пък при разкопки попада на останки от женски индивид на примитивна човекомаймуна, която е живяла преди 3–4 млн. и й дава умалителното име Люси.
|
