Наляво, надясно, направо?
Съществуват много предразсъдъци, свързани с чувството за ориентация. Жените имали по-слабо чувство за ориентация от мъжете. Сексуалните хормони и сексуалната ориентация влияели на способността да се открива пътя. Чувството за ориентация било вродено. Способността за добро ориентиране била генно обусловена… Това изреждане би могло да се продължи.
Защо тези клишета са се съхранили и до днес? Една от причините е, че науката все още не е дала напълно задоволително обяснение за причините за липсата на ориентация. Способностите на хората да се ориентират са много различни и това различие още не е обяснено.
Ориентирите са се променили
Действително фактите са твърде оскъдни, въпреки че са правени много изследвания. Така например в проучване на агенция „ICM group” от 2008 г. 93 процента от 12 500 анкетирани посочват, че редовно се губят. Изследването е проведено в 13 страни. Следователно става дума за международен проблем. За разлика от чувството за ориентация при животните, това на човека изглежда е закърняло в хода на еволюцията. Или може би никога не е било силно развито?
Размерът на нашия мозък значително е нараснал в сравнение с този на предците ни. Само делът, отговорен за ориентацията, изглежда с времето, ако изобщо се е променил, по-скоро е намалял. Предполага се, че това се дължи на начина ни на живот.
По-голяма част от населението на земята вече живее в градовете. Там опорните точки за ориентиране са се изменили. Има табели, разписания, интернет. Някога хората се ориентирали по небето. Но днес светлинното замърсяване в градовете ни е толкова голямо, че звездите изобщо не се виждат. Само в мореплаването звездните тела все още имат значение за навигацията.
Ориентирането е сложен мисловен процес
Но коя част от мозъка ни управлява всъщност способността да се ориентираме? Ясният отговор би бил: всички. Почти всеки дял от човешкия мозък участва при ориентирането в пространството. Вероятно именно за това е толкова сложно да се изследват и установят причините за липсваща ориентация.
За доброто ориентиране в пространството на първо място е необходимо добро зрително възприятие. Отговорен за това е задният дял на главния мозък. Тук се възприемат визуалните дразнения, съхраняват се и се осмислят.
Слепоочният дял в човешкия мозък е отговорен за паметта, областта зад челото – за координацията на движенията. Съществува теза, според която половите разлики играят роля при ориентирането. Следователно трябва да се обърне внимание и на дела в междинния мозък, който е отговорен за производството на хормони.
Изследователи на способността за учене са установили, че дискалкулацията или, с други думи, разстройството на способността да се изпълняват математически операции, често е свързана с липсата на ориентация.
За лечението на този феномен при децата се препоръчва да се упражнява чувството им за ориентиране. Подходящи за тази цел са разходки, свързани с ориентиране, както и игрови упражнения, включващи разпознаването на посоките на света. От друга страна, дискалкулацията често е съпътствана от дисграфия, т.е. затруднения в четенето и писането. Говорният център, макар и непряко, също участва в пространственото ориентиране.
|
