Навигация със слънчев камък
Понякога и днес минава дълго време, преди научните изследвания да получат подобаващо внимание. Един сборен брой на списание „Philosophical Transactions“ по темата „поляризирана светлина“ съдържа и по-отдавнашна статия на унгареца Габор Хорват. Още преди години той предположил, че не само животните, но и хората могат да използват поляризираната светлина за ориентиране.
Митично устройство
Хорват вярва, че има някаква истина в древните легенди на викингите за така наречен sólarsteinn – техният слънчев компас. Такъв според преданията използвал кралят-светец Олаф при леки снежни бури, за да може въпреки заоблаченото небе да определи положението на слънцето, а по него и посоките на света. Действително има камъни, с които това би било възможно. Например исландски шпат или кордиерит – силикат, който често се среща на Скандинавския полуостров.
Тези кристали филтрират светлината, която е поляризирана в определена посока и по този начин поляризираната светлина изглежда по-тъмна или в друг цвят. Ако вдигнем такъв камък към небето, може да го въртим, докато по цвета и светлината му успеем да определим положението на слънцето.
Съмненията са сериозни
Но че такива камъни може да служат за навигация и при облачно време досега се считаше за легенда. Историците приемаха, че викингите по-скоро са определяли положението на слънцето по ръба на облаците или по степента на здрачаването.
Само че участниците в един експеримент, на които Хорват и екипът му показали снимки от облачно небе, не могли да определят по тях положението на слънцето. Предположенията им се отклонявали до 99 градуса от правилната позиция. Така викингите определено не биха могли да намерят целта си. Дали все пак не са използвали каменен компас?
Впоследствие Хорват изследвал дали и при силно заоблачено небе до наблюдателя достига известна част поляризирана слънчева светлина. Резултатът бил положителен. Това означава, че теоретично навигация посредством каменен компас е възможна.
Гарваните сочат пътя
Не е ясно дали мореплавателите са използвали камъни, за да се ориентират. Те са разчитали най-вече на опита си – поне в познатите морета. И дори в непознати води викингите едва ли са разчитали само на слънчевия камък.
Според „Landnámabók“, средновековната хроника за населяването на Исландия, откривателят Флоки Вилгердарсон пътувал с три гарвана. В открито море Флоки ги пускал на свобода. Твърди се, че третият се насочил право към исландския бряг и така насочил откривателя. Без никакви камъни.
|
