Обитателите на „Кулата на Давид”
Нашествието на бедняците засега е стигнало до 28-ия етаж. 45-етажната „Torre de David” стърчи на височина 180 метра в небето на Каракас и е вероятно най-високата сграда в света, завзета от самоволно населили се обитатели. Над 600 семейства са се настанили в зданието в центъра на столицата, което е на фаза груб строеж. „Кулата на Давид” никога не е била замисляна като жилищна сграда. Тя е планирана да бъде сграда на банка, с хеликоптерна площадка на покрива. Името идва от Давид Брилембург, инвеститорът, който възложил строежа през 1990 година. Три години по-късно строителят умира и по време на една банкова криза през 1994 г. полуготовата сграда преминава във владение на държавата. Следващите десет години там не се случва нищо.
Труден живот
Днес тук живеят над 2500 човека. На много етажи липсват стените и прозорците, няма и канализация. Водата се докарва с водоноски. Все пак в жилищните пространства има ток. На почти всеки етаж за удобство на жителите има интернет кафета, фризьорски салони и бар.
Говорител на общността на самонастанилите се е Александер Даса, наричан Ел Ниньо, бивш член на престъпна банда, който в затвора открива религията и става свещеник на евангелистката свободна църква. 33-годишният днес мъж през октомври 2007 г. предвожда завземането на кулата. 300 семейства се настаняват в нея.
Самонастанилите се са направили своя организация. На входовете на кулата пазят охранители с радиостанции, на всеки етаж има портиер, както и пунктове за здравеопазване, места за прекарване на свободното време и участъци за опазване на реда. Обитателите плащат месечна такса за общи проекти, като например строежа на детски център или на църква на партера.
Цял квартал за самонастанили се
В околността на „Кулата на Давид” хора са се настанили самоволно в още 20 сгради. Само в Каракас не достигат 400 000 жилища. Строителството на частни жилища във Венесуела почти е замряло. Това се дължи на страх, породен от „бойния призив” на президента на страната Уго Чавес „Експропиира се!“, който развява призрака на национализацията.
По отношение на онези, които самоволно се настаняват някъде, президентът ту подтиква бедните да завземат неизползвани терени в богатите квартали на Каракас, ту пък моли за „търпение“ към службите, чиято задача е строежът на социални жилища: в богатата на петрол Венесуела 51 процента от населението живее в бедняшки квартали, в които липсват основни комунални услуги. Освен това тези квартали са в периферията на града. Докато „Кулата на Давид”, както казват обитателите й, поне е там, където е и работата: насред града.
|
