Олимпийска радост по бразилски
Когато през м. октомври т.г. Бразилия разбра, че Рио де Жанейро ще бъде домакин на летните Олимпийски игри през 2016 г., радостта бе огромна – и оттогава до днес тя не отминава. Верена Ратайке анализира защо бразилците имат вродена склонност да се чувстват щастливи и как страната се подготвя за Олимпиадата.
Вечерта на 2 октомври. Напрежението е продължило дълги часове. Хиляди лица сякаш едновременно ликуват: „Рио, ние те обичаме!”, когато Международният олимпийски комитет взема решението си. Рио е градът на Олимпиадата! Възторгът залива като вълна атлантическия бряг, където стотици хиляди жители на мегаполиса под дъжд от конфети вдигат ръце нагоре и не сдържат радостните си сълзи.
Необузданата страст на бразилските любители на спорта очарова света. От всички краища на планетата заваляха поздравления към страната и нейния президент Луис Инасио Лула да Силва, който не се уморява да представя родината си в по-добра светлина от тази, в която тя бе видяна при неуспешната й кандидатура за домакинство на игрите през 2012 г.
И тогава се чуваха опасения, има ги и днес. Лошата инфраструктура и насилието по улиците на Рио бяха основният аргумент на критичните гласове. Но въпреки всички оправдани съмнения дали новата индустриализираща се държава Бразилия е подходящ домакин за игрите през 2016 г., еуфорията на бразилците не преминава.
Предвид споменатите съмнения следва основателният въпрос: защо държава, която в една класация за неравномерно разпределение на доходите заема седмото отзад напред място сред 124 включени в изследването страни, въпреки това гледа в бъдещето с толкова голям оптимизъм? В следващите седем години Рио вероятно ще се превърне в огромна строителна площадка и там ще се завъртят много пари, от които ще спечели не само населението.
Призвание за щастие
Кореспондентът Хуан Ариас предлага обяснение. В испанския вестник „Ел Паис” (El País) той пише за „вроденото призвание на бразилците да бъдат щастливи”. В статията си Ариас разнищва загадката на този феномен, който омагьосва всеки, посетил Бразилия. Критичния аргумент за насилието в бедняшките квартали (в Бразилия те се наричат „фавела”) Ариас обезсилва с думите: „Най-доброто оръжие на бразилеца си остава неговата усмивка.”
А тази усмивка е на лицата на бразилците в цялата страна. Като се започне с държавния президент Лула, който след обявяването на избора на страната домакин от президента на МОК Жак Рог заяви: „Днес е велик ден. Ако трябва да умра в този миг, ще умра щастлив.” Усмивките са по лицата дори на заклетите врагове на Рио – жителите на Сао Паулу. „Смятам, че игрите в Рио ще бъдат полезни за целия народ”, пише един бразилец от Сао Паулу. „Това е град с фантастична панорама, който окончателно ще издигне страната ни в ранг на важна в световен мащаб нация. Подкрепям Рио, този прекрасен град, за едни прекрасни игри […]”, добавя пишещият по-нататък в своя коментар.
|
