Александър Иванов:
Отражения
Все още не мога да разбера защо няколко души се разплакаха, докато гледаха мои фотографии на красива българска природа. Може би защото снимките са отражения на заобикалящия ни свят такъв, какъвто е – красив и противоречив. Всички ние живеем с раздвоена душа в един раздвоен свят. Едната ни половина е потопена в хаоса на ежедневието, тя в повечето случаи е неуверена и объркана от неспособността ни да се впишем адекватно в обществото и да следваме бързопроменящия се свят. Другата все още живее с идеализма и първите миризми от детството, където светът е прекрасен, а щастието – вечно и първично наше състояние. И когато на фотографиите видим сред каква прекрасна природа живеем, и изведнъж осъзнаем колко хармоничен и красив е животът сам по себе си, това изважда наяве вътрешния ни конфликт.
Може ли да има свят без конфликти? Едва ли!
Можем ли да съчетаем интересите на едно стремително развиващо се консуматорско общество с интересите на природата, която ни заобикаля и ни дава живот? Отговорът също е – едва ли!
Идеята на тези снимки е да провокират първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, началото е поставено.
Всъщност искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб.”
"
© личен архив
Фотографът Александър Иванов е роден и живее в град Казанлък. Автор е на няколко самостоятелни изложби, сред които: „Приказка за гората“ – 2002 г., „Полет над България“ – 2006 г., „360 градуса България“ и „Отражения“ – 2008 г. Предпочитанията му са свързани с красотата на българската природа и нейното опазване.
"
|
