Под чадъра
Първият европеец, който със сигурност дължи живота си на един чадър, вероятно е физикът Луи-Сeбастиан Ленорман. В 1783 година французинът скочил от кулата на обсерваторията в Монпелие с твърд, широк четири метра парашут и плавно се спуснал към земята.
Чадъри са осигурявали на хората защита хилядолетия преди този паметен миг: релефи на чадъри доказват, че те са били употребявани в Египет, Асирия, Индия и Китай. Но онези чадъри от древността са служели преди всичко като символи на влияние и мощ.
С гръмоотвод
Такива „парасоли“ стигнали и до Европа. Това, че са били разпространени още в Древна Гърция, е документирано от Аристофан: т.нар. skiadeion още преди 2500 години са предпазвали главите на много атинянки. И все пак те са предпазвали само от слънце и дъжд. Спасителни функции в истинския смисъл на думата чадърът придобива едва в наши дни.
Така например парижкият медик Жак Барбьо-Дюбур разработил модел с вграден гръмоотвод. Заземяването ставало по метален шнур, който висял от върха на чадъра към земята. Малко по-късно първите парашути осигурявали меко приземяване при скок от високо.
Скок от 31 333 метра височина
В 1797 г. Андре-Жак Гарнерен става първият човек, който скача от балон над Париж от 1000 метра височина. Американският пилот Джоузеф Китинджър оцелява при може би най-зрелищния скок с парашут от 31 333 метра височина.
Със спасителни чадъри от друг тип разполага Никола Саркози: в 2011 година личната охрана на френския президент е поръчала 12 специални чадъра от тип „ParaPactum“. Подплатеният с кевлар параплюи не може да предпазва от атаките на спекулантите, но пък издържа на удари с нож и спира куршуми от огнестрелни оръжия. Размерът на президентската мярка за сигурност: към 100 000 евро.
|
