Природната история на древните българи
Kъде е прародината на българите? В кои земи се е родила първата държава с името България и къде се е оформил народът, чието име носим днес? За да намеря отговорите на тези въпроси с моя екип пропътувах 30 000 километра от днешна България до Сибир, Алтай, Тяншан, Памир и Кавказ. Открих уникални документи и артефакти, оставени от предците ни и срещнах живеещи далеч на изток народи, които и днес твърдят, че също като нас са потомци на древните българи. За приключенията и находките ни разказах в 400 страници в книгата „Българите”. Много въпроси получиха отговори, но други останаха да чакат по-талантливи и по-подготвени изследователи. Един от тези въпроси е за Прародината. Стана ни ясно, че в края на античността и в навечерието на Великото преселение на народите, в първите векове на новата ера българите са се оформили като народ някъде в дълбините на Централна Азия. Но точно къде, историята до този момент не може да отговори. В много райони никога не са извършвани археологически, антропологически, лингвистични, етнографски или генетически проучвания, които могат да помогнат за отговора. Няма достатъчно документи, останали от онова време, а повечето от тези, които все пак са съхранени, са несигурни. Историята, отразена в оскъдните писмени сведения от онази далечна епоха, когато днешният свят се е раждал, често опира в легендата и границата между двете е трудно да бъде прокарана. Отне ми месеци главоблъскане над оскъдните факти докато ми хрумна, че там, където науката история още не е достигнала, можем да потърсим отговора на въпроса за прародината ни в далеч по-очевидни неща - в сътвореното от майката природа. Във флората, фауната, климата и релефа на районите, сочени като потенциална прародина на българите. Защото в онези древни времена, когато са се родили българите хората са живели в много тясна връзка и зависимост от природата.
Сведения от древната география
Докато четях дебелите книги, открих 17 хипотези за произхода на българите. 4-5 от тях са научно аргументирани, останалите са спекулативни. Това, което е категорично доказано до този момент е, че през втората половина на ІV век от новата ера част от българските племена вече са обитавали Приазовието и земите на север от Кавказките планини. В „Ашхарацуиц” - арменска география, съставена през VІІ век, древният изследовател Ананий Ширакаци разказва, че племената на българите тогава са носели имената на реките, край които се били заселили: „Купи булгар, Кучи булгар, Оногхонтор булгар и Чдар булгар.” В този район през 632 година владетелят Кубрат създал Стара Велика България и от тук, от Конската планина (Дзиакан), според Ширакаци, е тръгнал синът му Аспарух, който основал нашата България от двете страни на река Дунав. Византийските хронисти Теофан и Никифор дават още по-точни сведения за това къде е било съсредоточено ядрото на Кубратовите българи – около река Куфис, която днес носи името Кубан, на север от древния град Фанагория. Аз самият съм роден на брега на река Дунав – в град Видин и когато моите странствания ме отведоха до река Куфис, на север от руините на Фанагория, бях озадачен от пълното съвпадение на природните проявления по теченията на двете реки. Дунав се влива от запад, а Кубан от Изток в Черно море. Делят ги 1000 километра морска площ, но когато застанеш на брега на Кубан придобиваш странното чувство, че пред теб е Дунав. Същата природа – същите дървета и животни, еднаква географска ширина даже еднакъв климат, според българите, които срещнах в град Краснодар, на брега на Кубан. Ясно защо роденият тук Аспарух и тръгналите с него българи са избрали Дунав за своя нова родина – защото са се чувствали като в родните си земи. Но по-важен за мен бе въпросът откъде са дошли българите, откъде са тръгнали преди да се заселят в Приазовието.
|
