Призрачният Припят
На 25 април 1986 г., при рутинно упражнение по тестване на системите за безопасност, в намиращата се на три километра от града ядрена централа Чернобил се стига до разтопяване на ядреното гориво. Корпусът на реактора се взривява, големи количества радиоактивен материал са изхвърлени във въздуха. Ядрената катастрофа превръща големи територии от Украйна, Русия и Беларус в изоставени земи. Едва на втория ден след катастрофата евакуират жителите на Припят. Налага се те да изоставят домовете си и цялото си имущество. Вече над две десетилетия тези хора не могат да се завърнат по родните си места. Районът около Чернобил продължава да е радиоактивно заразен.
След аварията другите реактори на ядрената централа продължават да се експлоатират, докато се стига до нови по-малки инциденти и затваряне на цялото съоръжение през 2000 г.
Днес около 12 000 души работят редовно в 30-километровата зона за сигурност и в самата ядрена централа. В големи части от зоната за сигурност радиацията е спаднала до стойности леко над нормата и при спазване на определени мерки за сигурност не е опасна за здравето. Повечето работници живеят със семействата си в Малък Припят. Този град е изграден след евакуацията на около 60 километра от реактора. Въпреки че все още не са напълно изяснени късните последици от ниските нива на радиация.
За децата зоната е табу
Неколкостотин души се завръщат по домовете си скоро след катастрофата и въпреки че зоната е затворена, властите не се намесват. Престоят на деца и младежи в близост до ядрената централа обаче и до днес е забранен.
Около четвърти реактор е построена защитна обвивка, т.нар. саркофаг, за да бъде ограничено изтичането на радиоактивен материал. Стотици хиляди помощници – ликвидаторите – изграждат временната бетонена мантия след катастрофата. По време на работата те са изложени на високи дози радиация; много от работниците днес са болни от рак. Специалистите спорят дали и как излагането на радиоактивно лъчение ги е увредило в дългосрочен план. Повечето данни за лъчевото натоварване и регистрираните късни последици продължават да са непълни или засекретени.
Сигурно е, че особено при облъчени деца са зачестили заболяванията на щитовидната жлеза. В засегнатите райони ракът на щитовидната жлеза в повечето случаи може пряко да се свърже с прием на радиоактивен йод. Освен това при децата на ликвидаторите е установен необичайно висок процент на генетично обусловени заболявания като синдрома на Даун и заешка устна.
Картината още не е изяснена
Ситуацията и възможните опасности в района все още не се представят по прозрачен начин. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и украинското правителство се опитват да омаловажат последствията от чернобилската авария. Според организацията Грийнпийс МААЕ занижава броя на заболелите и починалите вследствие на Чернобил хора.
Украинското правителство отива дори една крачка по-далеч и от 2011 г. отваря Чернобил за туристи. На годишна база се очакват около 7500 до 20 000 посетители в района на катастрофата. В бъдеще ще бъдат организирани обиколки с екскурзовод и пътека за изучаване на историята на ядрената авария. За едно обаче всички са единни: няма точни изводи и достатъчни изследвания на отраженията на катастрофата.
Жителите имат нужда от разяснения
Същевременно предстои още много работа. Саркофагът ще бъде подсилен с втора, по-голяма конструкция. Според Грийнпийс състоянието на 25-годишния саркофаг е катастрофално. Тази конструкция е трябвало да бъде само временно спешно решение, което да осигури някаква защита срещу опасното лъчение. Тъй като радиацията и до днес продължава да е висока, работата по саркофага е проблематична. Освен това никой не може да каже със сигурност как изглеждат нещата във вътрешността му. В момента се изгражда втора обвивка, която за срок от 50 до 100 години трябва да предотврати във вътрешността да прониква вода или оттам да излиза радиоактивен прах. Гигантския купол трябва да бъде завършен през 2013 г.
Според ООН един от големите проблеми е разяснителната работа сред населението в района на Чернобил. Макар че имало някаква информация, тя не била достатъчно ефективна и не достигала до населението. Жителите се нуждаели от спешно разясняване на аспектите на живота при постоянно радиоактивно лъчение. Тъй като инфраструктурата в тези райони все още е недостатъчна, повечето хора продължавали да се прехранват с продукти от собствените си стопанства. Редовните посещения при лекар са рядкост.
|
