Пустинята живее
Пустинни народи от цял Египет веднъж годишно се срещат в Националния парк Уади ел Джeмал (букв. Долината на камилите) и устройват празник, на който показват традициите си. Яна Кюле, сътрудничка на GEO.de, посети фестивала на бедуините.
Веднъж годишно, когато лятото отива към своя край и нощите стават по-хладни, бедуини от цял Египет разпъват палатките си в Националния парк Уади ел Джемал. На 850 километра от Кайро, насред гола пустош, която не изглежда подходяща за оцеляването на човека, се провежда оживен културен обмен. В продължение на три дни танци и песни нарушават тишината на пустинята и огласяват негостоприемната местност. Тук, където широката равнина източно от делтата на Нил стига до Червено море, бедуините показват най-доброто от културата на своите племена.
– Дошли сме, за да направим празник, да покажем нашите обичаи и да се запознаем с други бедуински племена. – Файез извръща челото си с къдравия черен перчем към назъбената верига от хълмове, повдига ръка и посочва на юг.
– Баща ми е ловец в планината Елба, до границата със Судан. – В гласа на 19-годишния младеж звучи гордост. – Веднъж той отстрелял лъв. Останалото ми семейство се препитава с животновъдство. Отглеждаме камили, кози, овце.
Файез е бедуин от племето абабда. Хората му се чувстват съвсем у дома си сред враждебната към живота пустиня.
Застрашената бедуинска култура
Както и другите племена в страната, абабда също вече не са изцяло номади. Периодите на суша и на недостиг на храна, строежите на системи за водоснабдяване и държавните програми за заселването на номадските народи са довели до огромни промени в бита и културата на бедуините. Местенето от пасище на пасище в голяма степен принадлежи на миналото. Файез обаче с гордост държи да се нарича „бедуин”.
– През зимата и пролетта моето племе все още тръгва със стадата да търси пасища и се завръща след края на вегетационния период. Освен това редовно яздим с камилите си до пазара на камили в Шалатин. Ние все още сме истински бедуини.
По-точното определение вероятно би било „полу-номади”.
Междувременно Файез учи немски език и екологичен туризъм. Днес той е тук, за да ми покаже културата на своето племе. „Яна, германска лейди!”, подвиква той непрекъснато и ми маха да отида при него, за да ми покаже нещо: как племето му оседлава камила, как племето му пече хляб върху жар, как племето му свири на музикални инструменти. Музиката е навсякъде.
„Очи така красиви като планините на пустинята”
– Той казва, че очите ти са красиви като планините на пустинята. – Файез посочва възрастен бедуин, който ме наблюдава с хитровато присвити очи и напява арабски текст – импровизирана любовна песен, както разбирам по-късно.
– Това е Али, старейшината на племето ни. – Файез скришом ме наблюдава отстрани и се засмива. – Той е горд мъж. Казва, че е написал тази песен за теб.
Бедуините са майстори на импровизацията. За няколко секунди те донасят пластмасови кофи и празни консервени кутии – заражда се спонтанна джем сесия. Откъслеци от разговора на нубийци в една от съседните палатки се смесва с барабаненето на бедуините от племето абабда. Те са застанали в полукръг, пеят, скачат, размахват мечовете си и възхваляват себе си и пустинята. В живота на бедуините музиката е вездесъща. Омран, млад бедуин от племето бешарин, знае защо това е така:
– Нашата душа има нужда от музика. Без музика тя не би могла да оцелее.
|
