Състезание на духа и волята
Eто че дойде времето и за второто издание на XVenture Race. Предизвикателството, включващо трекинг, колоездене, катерене, плуване, гребане и ориентиране, още миналата година получи една от най-високите оценки за трудност в Европа. Колко тежко щеше да бъде то сега? И щяха ли да се справят няколкото десетки състезатели с пазените в тайна до последния миг маршрути?
Новото трасе предвиждаше над 250 км силно пресечен терен из Западните Родопи и Пирин. Участниците трябваше да преминат разстоянието за по-малко от 80 часа. Стартът бе определен за 17 юли, а финалът – за 20-и. За да се стигне до него, бяха нужни не само спортни умения, но и силна воля и висок дух. Освен с тежкото физическо натоварване, всеки трябваше да се пребори с безсънието, глада, пришките, раните и старите травми.
На 16 юли мускулестите млади хора, за които екстремните спортове са и хоби, и съдба, се събраха край язовир „Батак”. От пръв поглед се виждаше колко са въодушевени и развълнувани от предстоящите изпитания. Организаторите, начело с добре известния български „сървайвър” Андрей Манев, регистрираха отборите и ги запознаха с правилата. Всеки отбор се състоеше от двама души, единият от които капитан, който бе длъжен да отговаря за всичко, свързано с тима му (инциденти, оттегляне от състезанието, класиране, логистика). Задължително условие бе да се запази целостта на отбора до финала – замените бяха недопустими, а двамата състезатели трябваше да финишират заедно. Освен това дистанцията между тях в нито един момент на надпреварата не биваше да превишава 100 м.
Инструкторите от XVclub внимателно провериха екипировката на участниците. Раница, дрехи, обувки, съд за вода, аптечка с всичко необходимо за оказване на първа помощ, нож, компас, челник (фенерче за челото), изолационно фолио, шапка за слънце, торба за боклук, велосипед с фар и светлини отзад, каска, ръкавици и сбруя за катерене с осигурителни ремъци и карабинери бяха задължителното за всеки състезател снаряжение. И свирка – ако, не дай Боже, изпаднеш в беда. В препоръчителния списък влизаха слънчеви очила, крем против изгаряне и неопрен за предпазване от студена вода. Позволената, но не задължителна екипировка се състоеше от спален чувал, шалте (алпийска постелка) и щеки за ходене. Изрично забранени бяха палатки, оръжия (с изключение на ножа), сигнални ракети, димки или други пиротехнически средства, GPS устройства, прибори за нощно виждане, както и карти, различни от осигурените от XVclub. От състезателите се изискваше да умеят да си служат с компас и карта както през деня, така и през нощта, при добри и лоши метеорологични условия. Задължително бе и да могат да плуват, да имат опит в скалното катерене и спускането на рапели и, най-вече, да са с добра физическа подготовка.
На 17 юли сутринта, преди изгрев слънце, вятърът беше стихнал, а зелените морави тънеха в сънно спокойствие. Чуваше се единствено цвъртежът на птиците. Повърхността на язовира, за разлика от вчера, бе гладка и това определено ни зарадва. Изпихме по чаша топъл чай и, докато състезателите още спяха, организатори и помощници се заехме да подготвим снаряженията за първата дисциплина – изграждане на сал.
На всеки отбор се полагаха по 2 празни варела, затворени херметически, 6 дървени талпи, 30 м въже и 2 дървени гребла. С изградените на място салове отборите трябваше да плават до острова, да го заобиколят и да се върнат в изходната точка. Най-нетърпеливите се появиха още в 6 и започнаха да оглеждат скромните подръчни материали. Скоро дотичаха и останалите. Закипя трескава работа, а напрежението се засилваше с всяка минута, защото едни се оказаха по-сръчни, а други се суетяха и цъкаха с език.
|
