Денят на св. Йоан Кръстител и Еньо бильобер
Богатството на един народ са неговите духовни традиции. 24 юни - денят, в който са съчетани езически и християнски празненства и обреди, показва как теургичните медицински знания и практики преминават в народната медицина – носителка на хилядолетни знания, култове и традиции – и по-късно се преплитат с тези на християнството.
В българския празничен календар има един необикновен празник – денят на св. Йоан Кръстител и на Еньо бильобер – 24 юни, денят на Божите и природните тайнства. 24 юни се празнува навсякъде, където живеят българи, но също и където се тачи празникът на св. Йоан Кръстител, билките, изгряващото слънце, лековитата вода (руснаците и украинците го наричат Иван Купала). Това е празник на здравето и народната традиция. Денят, в който е роден св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Поради достойнствата, с които свéти на границата между Стария и Новия завет, църквата го облажава като необикновен Божи избраник.
Това е и празникът, който се корени далеко хилядолетия назад в езическата философия и обредност на народите, живели по сегашните и предишните български земи. От векове в България се чества и като Еньовден и с него е свързана представата на народа ни за поврата в природата – „слънцето се завърта къмто зимата“. Именно поради феномена на лятното слънцестоене Еньовден се нарича още Средилéто, както са го нарекли още келтските друиди лечители – Midsummer day, а и днес англичаните го честват на Стоунхендж. С него са свързани обичаи за здраве, обич, плодородие и задомяване, както и обреди и ритуали със символичен и магически характер. На този ден, за здраве и опазване от зли духове, италианци и французи изпълняват обреда „прескачане на огън“. В японската народна традиция магията на красотата е материализирана в празника на японската цъфнала планинска вишна (Prunus pseudocerasus) – сакура, а хората изпълняват ритуалите „пролетно изкачване по планините“ и „предсказване на оризовата реколта“.
Страхът на древния човек от непознатото и необяснимото, от природните явления и стихии е породил народните вярвания, легенди, митове и поверия. По емпиричен път той е оформял своите духовни традиции. Тези, от които е имал най-голяма полза, които са му носели здраве и благополучие, е съхранил през вековете и до днес. Може би затова и езическите, и християнските празници са изпълнени с много радост и веселие, с музика, песни и танци. Персонифицирането на природните феномени човекът е въплътил в своя митологичен пантеон и ги е отразил в своя фолклор, в своите обреди, ритуали и обичаи. Българският народ е носител на много богата духовност и традиции, на уникален песенен и обреден фолклор, формирани през хилядолетията от различните народи, битували по-дълго или по-кратко по българските земи.
Според нашето народно поверие в този ден билките имат най-мощна лечебна сила и тъй като тогава се берат много билки, той се нарича още Еньо бильобер, св. Иван бильобер, Иван бильобер. По другото име на билката еньовче денят се нарича и Драгийка или Драгайка. Днес Еньовден е професионален празник на българските фармацевти, билкари и народни лечители.
Лечебните свойства на растенията са били познати още преди повече от 5000 г., но писмените исторически източници говорят, че през 1500 г. пр.Хр. египтяните познавали и ползвали мента (Mentha piperita), черен синап (Brassica nigra), касия (Cassia senna), сънотворен мак (Papaver somniferum), татул (Datura stramonium) и др., които и днес се използват и дори култивират в Европа. И бащата на медицината Хипократ (460 – 370 г. пр.Хр.) ги е познавал и ползвал в лечебната си практика. Древногръцкият историк, писател, пълководец и политик Ксенофонт (427 – 355 г. пр.Хр.) познавал лечебните свойства на опиума, тамяна, морския лук (Urginea), синапа (Sinapis alba). Бащата на ботаниката Теофраст (ок. 370 – 285 г. пр.Хр.) пише, че Тракия е най-богатата на лечебни треви земя. Да, България е страна на дивна растителност, но най-забележителни са диворастящите й лечебни растения. Според българското законодателство тук растат около 770 вида билки. Поради разнообразните климатични и почвени условия и слънчевото греене повечето от тях са с високо съдържание на различни биологично активни вещества и химически съединения при висока екологична чистота.
|
