Верене:
Ритуалът да се влюбиш до живот
На 6 май преди обед селата около град Призрен в Косово се огласят от тъпани и вой на зурни – започва Джурджевден. Уж са мохамедани, ама честват деня на св. Георги и са кръстили селцата си Кукаляне, Брод, Урвич, Любовище... Запокитени са по стръмния скат на Шар планина и животът в тях никак не е лек. Но за Джурджевден девойките се готвят цяла зима – сами си шият одеждите и обувките. И сами извезват златните нишки в тях. В този ден момата, ако е готова за женене, се хваща за пръв път на хорото.
Обута е с грозни кафяви шаечни потури, досущ войнишки – това е знак, че е свободна и се е хванала на хорото, за да бъде забелязана от ергените. Но защо е в тези ужасни потури?
Идеята е простичка, но мъдра и е проверена от векове – бъдещият съпруг не трябва да се прехласне по девичите й форми, а да види самата нея.
Ергенът е дошъл чак от Австралия
Немотията в Косово след разпада на Югославия разгони младите мъже от тези селца да търсят прехраната си из цяла Европа и по света. Но само за Джурджевден хиляди ергени с потекло оттук се връщат – гурбетчии от Италия, Австрия, Германия и дори от далечна Австралия. Защото само в този ден в родното им село се извършва ритуалът „верене“. Пропуснат ли го, ще си останат ергени още поне година – до следващия 6 май. Защото мъжете горани спазват стриктно традицията да се женят само за жени от „своя кръв“.
В село Брод, което е на 1400 м височина в Шар планина, участваме в сглядата на Джурджевден. Хорото е само дамско и се вие по калдъръмените улички. Срещне ли ергени, музикантите издуват бузи и момите изпъват снаги, а очите им се свеждат свенливо. Високи и стройни, с топли черни коси и бели одухотворени лица. Верни и работливи като робини. Господи, има ли ги още!?
Ако сърцето на момъка трепне за някоя от хорото, той не й се обажда, а вечерта ще намери сгода да побъбри с баща й. Старият пък премерва момчето „генетично“ – от кой род е, болнави ли са, мързеливи ли са, грамотни ли са... И след ден-два проучване си казва тежката дума. През това време момичето стиска палци и по цяла нощ не мигва, дано татко й я даде на хубав и работлив младеж. Защото за младата горанка животът ще е дълъг низ от тежък труд от сутрин до здрач.
Бащата е дал съгласието си и младите се срещат за първи път. Държат се за ръце, шепнат си две-три вечери и сами избират мига да се врекат във вечна вярност един към друг. Така се и вика този годеж – Верене. Да си вярваме... В този свят миг в живота им при тях няма нито поп, нито ходжа, който да ги чуе – те се кълнат самички пред Бога и сливат сърцата си. Това е достатъчно.
|
