Уикипедия като политически сеизмограф
Робърт Б. Расел всъщност е професор по еволюция на протеините. Изследва молекулите и техните свойства – включително и според принципа „guilt by association“ – „Вина по асоциация“. Това означава: ако дадена новооткрита молекула е подобна на вече позната молекула, която играе роля при възстановяването (репаратурата) на ДНК, то с основание може да се предположи, че и новата молекула играе роля при възстановяването на ДНК. Това предположение се затвърждава толкова повече, колкото повече съвпадения има с други молекули, чиято роля при възстановяването на ДНК е известна.
Ученият приложил същия принцип върху англоезичната Уикипедия: в свободната енциклопедия статиите, чиято неутралност е оспорвана от учените, са маркирани. Колкото повече такива статии имат линк към дадена статия за държава или регион, толкова по-голяма е вероятността самата страна да е „оспорвана“ или пък политически нестабилна. Съпоставката с признати в цял свят факти потвърдила неговото виждане.
Оспорвана неутралност
Неутралната гледна точка (neutral point of view, NPOV) е основно изискване на Уикипедия към всички, които участват в развитието на онлайн енциклопедията, т.е. създават, допълват или коригират статии. Естествено е сред активните потребители на Уикипедия често да се стига до разногласия за това как щекотливи исторически събития или личности да бъдат описани „неутрално“.
Идеята за този проект дошла на Ръсел по време на разговор с колежката му Гордана Апич за някогашната Югославия. „Разгледах множество страници в Уикипедия и ми направи впечатление, че много от страниците с линкове бяха оспорвани.“ Направило му впечатление, че това натрупване на оспорвани страници съответствало на политическата нестабилност на балканския регион, казва Ръсел, който работи в германския град Хайделберг.
Откакто в 2008 г. Косово обяви своята независимост, разногласията между сърби и албанци отново са близо до точката на кипене. Това се отразява и в броя на оспорваните свързани страници, смята Ръсел. Същото наблюдавал и за Либия. От средата на февруари тази година броят на свързаните оспорвани страници рязко се е покачил. От друга страна не го учудвало, че в изследвания период (2007-2008) броят на такива статии, свързани със страните от Г-8, е много по-малък и сравнително постоянен. В случая със Словения тенденцията е низходяща. „Смятаме, че това е свързано с процеса на интеграция в ЕС“, казва Ръсел.
Новият индекс на оспорваност
Ръсел и колегите му решили да намерят критерий за оценка на бекграунда на предлаганата информация – под формата на "Wikipedia Dispute Index". Интернет страницата предлага интерактивно класиране на всички страни според броя на линкваните страници с оспорвана NPOV (неутрална гледна точка). Било „съвсем просто“ да се състави такъв индекс, разказва Ръсел. Той и сътрудниците му използвали списъка на Уикипедия за самостоятелните държави и допълнили други държави и територии. По този начин получили 138 страни и региони с достатъчно солидна информационна основа. След това потърсили към всяка страница за съответна страна всички свързани с нея страници в Уикипедия. С помощта на компютър сравнили този списък с друг списък с информация, а именно този на всички статии, които в даден момент са се считали за статии с оспорвана неутралност.
Възможно ли е статии в Уикипедия, които всеки потребител на интернет може да промени по всяко време, да бъдат използвани като основа за сериозна политическа преценка? Да, напълно. Това, че индексът на оспорваност („Dispute Index“) трябва да се приеме на сериозно, е видно и от факта, че оценката на статиите в Уикипедия се е покачила. При научни изследвания е доказано, че по отношение на надеждността на информацията свободната енциклопедия напълно може да се сравнява с тази в официалните енциклопедии на издателства. Защо тогава човек да не използва за индикатор интелекта на многото ангажирани сътрудници, както и техните спорове?
Нещата, за които се спори, се променят
При това дори не е важно колко тясно свързаните страници в тематично отношение се отнасят до статията за конкретна държава, обяснява Ръсел. Фактът, че там се спори много и с удоволствие, също почти не влияе на резултата: „Страниците, за които се спори, много често се сменят“, разказва Ръсел. „Между 2007 г. и 2010 г. статиите, които винаги са били оспорвани, съставляват само пет до осем процента от случаите на NPOV.“
Колкото и да е изненадващо, това почти не се отразява на индекса. Страничен продукт, получил се като на игра или сериозен научен подход? Първото, което прави впечатление, е, че този индекс съвпада с резултатите на два световно признати и съставени по сложен начин индекси – „World Bank Policy Reserach Aggregate Governance Indicators“ (1996-2008) и „Political Instability Index“ 2009. „Нашият индекс така перфектно кореспондира с тези два индекса, както и те помежду си“, гордее се Ръсел.
Неясно е все още дали и как новият индекс може да бъде използван от банки, институции или рейтингови агенции.
Проектът на Ръсел не е първият, който с помощта на интернет разкрива необичайна информация. Така например по търсенията в Googlе може да се разбере как се разпространяват грипните вълни. А препоръките в социалните мрежи правят предвидимо покупателното поведение на потребителите. Ръсел също би искал да може да погледне в бъдещето: къде ще има бунтове? Къде се клати даден режим? Но това било научна фантастика, казва той самият. „Сега правим едва първите бебешки стъпчици“.
|
