Възход в „Джобърг”
Дълго време за Йоханесбург се чуваха не само хубави неща. Но неговите жители вярваха в бъдещето на своя град. Сега ситито пулсира в нов, вълнуващ ритъм.
Една крачка през прага и всичко е различно. Вътре е спокойно, приглушено и безлюдно. Светли зали и коридори, колонади, мека светлина пада през високите прозорци. Шепнещи гласове и шумолене на хартия. Вътре – това е Johannesburg Art Gallery, градската галерия за изобразително изкуство. В неделя сутрин човек може да се съсредоточи и спокойно да се отдаде на изкуството – от малката сбирка на холандски майстори до огромните резбовани фигури от южноафрикански села. После излизаме навън на улицата и с тишината е свършено.
В парка Джубърт, в чийто край се намира галерията, горят стотици огньове за braai, както тук наричат барбекюто. Чернокожите южноафриканци също са големи любители на този национален култ. Паркът се превръща в зона за пикник, а в улиците наоколо има африкански пазар. И автогара. И цирк. И концерт. И уличен празник. И богослужение. Всичко едновременно, на едно и също място. В множеството си пробива път група от стотина човека, облечени целите в бяло – това са последователи на една от многото африкански църкви. Танцувайки и пеейки, те следват своя предводител, който е облечен в някаква сътворена от фантазията униформа и размахва жезъл.
Колони от маршрутки „Тойота” спират при пазара на трета, четвърта, пета редица. Страничните врати се приплъзват назад, от микробусчетата слизат двойки, групички, цели големи семейства. Сред тях са много младежи с широки панталони, с дълбоко нахлупени шарени шапки и дълги до коленете пуловери, тениски, украсени с бродерии от мъниста, изобразяващи мотиви от изкуството на зулусите или пък с политически лозунги, за предпочитане на африкаанс, някогашният език на апартейда: „nee baas" – не, шефе! – така се казва един от първите големи хитове на местния музикален жанр квайто.
Йоханесбург: ангел или дявол
Стоя на прага между вътре и вън с Бронуин Лоу-Вилюн. Тя познава и двата свята. И двата, казва тя, „се променят с такава бързина, че просто не мога да го повярвам”. Като редактор в издателство за изкуство тя често посещава галерията. Родена и отрасла е в Йоханесбург. Но понякога не може да познае собствения си град. Едва преди няколко месеца се е върнала от Ню Йорк, където е живяла и работила осем години. „Джобърг не е просто Южна Африка. Това е Африка, самата Африка.”
Обясни ми този Джобърг, помолих аз. Защото търсех отговори. Йоханесбург задаваше трудни загадки: колкото по-дълго се занимавах с най-големия град в Южна Африка преди пътуването, толкова по-тягостна ставаше представата ми за него. Питах колеги и те ме заклеваха като бял човек дори да не прекосявам сам улицата пред хотела. Било твърде опасно, престъпление дебнело навсякъде. Чувах и четях разкази, в които наричаха Йоханесбург „световна столица на престъпленията” или „най-наситената с убийства зона извън военните територии.” И видях сцени, които имат място в полицейските хроники, но не и в пътеписи.
След това се обърнах към жители на Йоханесбург. Повечето от тях отговориха възторжено и ми пишеха в мейлите си: Ела да ни посетиш! Тук бие сърцето на новата Южна Африка. Тук всичко е чиста енергия. Модата и медиите, театърът и музикалната сцена, бизнесът и изкуството – навсякъде можеш да докоснеш с ръце възхода. Нашият град, уверяваха ме тези послания, е на път да преодолее мрачното време на расова дискриминация, насилие и престъпност. Музикалният жанр квайто, рапът, който се пее на езиците на Южна Африка, е саундът на новото време. Тази музика вече се слуша не само от малцина фенове и хора на изкуството. Инвеститорите също са завладени от новия дух – те влагат капитали в центъра на града, в нови хотели, жилищни сгради, молове.
Коя картина беше вярната? Мрачната? Или оптимистичната, в която вече нямаше войни между банди, нито шайки от таксиметрови шофьори, които си разпределят територията с престрелки помежду си. Бронуин често се пита това, откакто се е върнала. В Ню Йорк, казва тя, за Йоханесбург се говори като за „едно голямо обещание. Там е възходът, инициативата, новото”. Когато разбрала, че африканското изкуство става все по-търсено, популярно и скъпо в галериите от Ел Ей до Лондон, тя решила да се върне.
– Джобърг е столицата на африканското изкуство.
Работодателят й, галеристът Дейвид Крът от САЩ, също за пореден път посещава Южна Африка. Бронуин обработва за неговото издателство поредица от монографии за южноафрикански художници.
– Тези хора правят великолепни неща, а никой не ги познава. За първи път ги представяме на широката публика.
|
