Биоразнообразието:
Видовете изчезват и в съзнанието на човека
Каква роля играят природата и разнообразието на видовете в живота на младите хора? Социологът Райнер Бремер проучва този въпрос.
Райнер Бремер е един от малкото социолози в Германия, които се занимават с отношението на човека към природата (www.natursoziologie.de). На всеки три години Бремер публикува изследване върху младежта, в което може да се прочете как ученици отговарят на простички въпроси като: „Представи си, че си в гората – какви птици виждаш?”, „Как се казват плодовете на розата?”, „Какъв е цветът на патицата?”. Всеки трети ученик не може да назове дори една птица. Шипките са непознати на 80 процента от децата. Най-красноречивият пример за пропастта между децата и природата обаче е отговорът им на третия въпрос: повечето смятат, че патиците са жълти – защото това е цветът, в който обикновено се изработват детските играчки, изобразяващи тази птица.
Степента на отчуждение от природата зависи пряко от броя на уредите в детската стая: телевизор, компютър, игрови конзоли. В периода 2003–2006 година нещата отново драматично са се влошили. Това е точно времето, когато се появиха интерактивните компютърни игри.
Тенденциите от САЩ се налагат и в Европа: децата все по-рядко играят в гората или на някоя ливада, защото родителите им вече не го позволяват – те се страхуват, че нещо би могло да им се случи. Но собствените преживявания са най-добрият учител по природознание, дори без участието на никакви педагози, смята Бремер.
Освен това игрите в гората се изживявали много по-интензивно. „Децата на природата” помнели много по-добре какво са правили, отколкото децата, играещи на детски площадки. Най-странното обаче е, че „колкото повече природата изчезва от ежедневието ни, толкова по-важна става тя”, установява Бремер. „Децата не познават видовете, но когато видове умират, те страдат за тях”.
Синдромът „Бамби” се среща все по-често
Децата, както и много възрастни, поставят природата на пиедестал. „Природата и разнообразието на видовете за тях са нещо чисто, здраво, идилично”.
Бремер нарича това виждане на природата през розови очила „Синдром Бамби”. Три четвърти от децата и от възрастните смятали, че това, което е естествено, също така е и добро. Голямо било възмущението, ако нещо не се вписва в идиличната обща картина. Така например се заговори за „убийство на шарани”, когато вече порасналият бял мечок Кнут (бяла мечка, родена на 5 декември 2006 г. в Зоологическата градина в Берлин) се одързости да ловува риба в своя участък в зоологическата градина.
Германското Министерство на околната среда през 2008 г. проведе изследване, в което бяха включени само възрастни. Около половината от тях са посочили като най-важна мярка за опазването на разнообразието на видовете създаването на нови национални паркове. В същото време почти всеки втори е убеден, че загубата на биоразнообразие „не е съществен проблем” в Германия. Повечето хора смятат, че видовете отмират в развиващите се страни. Запитани дали биха създали в собствената си градина място за редки растения и животни, повечето избират отговора: „Не желая това”.
„Ние, германците, смятаме, че сме народ, който обича природата”, казва Бремер. „Но много малко от сънародниците ни се интересуват от видовете пред вратата на собствения си дом.”
|
