Вредяща загриженост?
Който иска да успокои съвестта си, днес почти навсякъде може да си поръча „fair trade” кафе – лате макиато. Зърната за това кафе гарантирано не са брани от детски ръце. Подобно е положението и в текстилната индустрия: след многобройни медийни кампании и бойкоти на практика всички големи предприятия са забранили на доставчиците си да използват детски труд.
За разлика от предишни години днес потребителите могат да разчитат, че евтините цени на маратонките и на тишъртките им не се дължат на експлоатацията на малолетни. Но дали „правилното потребление” действително намалява използването на детски труд? Подобрява ли се по този начин положението на децата? Помага ли подобно потребителско поведение експлоатацията на децата да се замени с повече образование?
Заедно с икономиста Фабрицио Дзилиботи от университета в Цюрих аз стигнах до един обезпокояващ извод: бойкотите на потребителите от Запада или сертификатите за „fair trade” не само не могат да спрат детския труд, а напротив – дори затрудняват отказа от него.
Дяволският кръг на крайната бедност
За да разберем това, трябва да навлезем по-навътре в проблематиката: семействата на работещите деца в повечето случаи живеят в крайна бедност. За да могат поне едно или две от децата да ходят на училище, другите трябва да печелят пари. Ако обаче вследствие на международния натиск те бъдат уволнени от някое зависимо от износа предприятие, семейството им губи важен източник на доходи – и съответно разчита още повече, отколкото преди, децата да допринасят за семейния бюджет.
Променя се само характерът на дейността. Най-често децата преминават в сивия сектор на селското стопанство, където заплащането и условията на труд са още по-лоши. Всъщност резултатът може да е точно обратен на този, който целят санкциите: повече детски труд, по-малко училищно образование.
Дългосрочни успехи
Възможно е обаче подобни международни мерки в дългосрочен план да са ефективни, като се има предвид, че те могат да дадат тласък на политически реформи. Всички страни, които са успели да преодолеят детския труд, са постигнали това със строго спазване на задължението децата да посещават училище, с въвеждане на минимална възраст за работещи деца и със строги изисквания за охрана на труда.
Как обаче се създават такива закони? Кои групи са трайно заинтересовани от премахването на детския труд?
От една страна, това са неправителствените организации., които по хуманитарни причини се ангажират в борбата срещу детския труд, най-вече срещу неговите особено опасни форми. Но в крайна сметка – и историята доказва това – в повечето случаи съвсем конкретни икономически интереси са били причината да се предприемат ефикасни мерки срещу експлоатацията на малолетни.
Поуките на ХІХ век
Проучихме например как в ХІХ век във Великобритания и другите европейски страни се е стигнало до разработването на закони срещу детския труд. Докато дотогава децата работели само в неформалния сектор на семейното селското стопанство и в работилниците (тоест там, където обикновено те са извършвали дейности, различни от тези на възрастните), в хода на индустриализацията те навлизат и в мелници, мини и фабрики.
Там децата извършват същата работа, както и по-възрастните работници, в повечето случаи срещу по-малко възнаграждение. По този начин те влизат в директна конкуренция с възрастните.
Тази нова „конкуренция” е основната подбуда профсъюзните организации да поведат борба срещу детския труд: стремежът им бил да защитят работните места на по-възрастните си членове и да извоюват по-добри заплати за тях.
|
