Гадамес:
Жени на покривите
Докато мъжете им се губят с месеци по прашните керванджийски друмища на Сахара, жените на Гадамес са на покривите, където очакват тяхното завръщане. Такъв е животът в този град-крепост. Гадамес е уютно убежище насред суровата пустош, издигнато през Средновековието от робите на седемте благородни берберски клана. Въпреки че повечето фамилии се изнесли някъде през периода между 1970–1986 г. в нови къщи извън крепостните стени, всяко лято мнозина се завръщат в стария град, където, макар и без климатици, древната архитектура гарантира приятен хлад в горещите месеци. И през XXI в. Гадамес изглежда съвършен, защото е сътворен от най-простите неща – земя и вода, слънце и сянка, палмово дърво и камъните на пустинята...
Когато влезеш през някоя от портите на града, директно попадаш в лабиринт от коридори. Това са улиците на Гадамес, повечето от които са покрити, защото над тях са построени къщите на местните жители. А и по този начин кирпичът изолира и гарантира приятния микроклимат на града.
Уличното осветление идва от тесни отвори към небето, разположени на всеки 50 стъпки. Тези светлинни кладенци обаче са достатъчно малки, за да не позволяват на пясъчните вихрушки да проникват в тях. През нощта само на някои от ъглите са закачени факли. Често в комбинация с окачени рога от газела, за които се смята, че носят щастие. Както триъгълните връхчета върху плоските покриви на къщите, които също наподобяват стилизирани рога. Това не е архитектурно решение, местните го правят, защото смятат, че рогата отблъскват злите очи и духовете на мрака.
Жителите на Гадамес охраняват ревниво града си от тъмни сили, крадци, чуждоземци... За да осуетят движението на неканени посетители из улиците на града, местните са измислили дори хитри уловки. Една от тях е скрита греда. В някои много тъмни улички, където не е предвидено никакво осветление, но мястото е добре познато на местните жители, дърводелците са поставили под ниския свод, на височината на челото на вървящия, палмова греда. Жителите на съседните къщи инстинктивно свеждат глави, но чуждият за квартала човек може да се удари много лошо, още повече ако е принуден да бяга от евентуални преследвачи.
Преминаващите през града чужденци, подобно на слугите, са настанявани извън крепостните стени. Градът е като свещена цитадела за своите жители. Разделен е на седем части – за всеки един от клановете. Специални знаци на стените, различната форма на сводовете, прозорците и колоните показват кога преминаваш границата от една фамилна зона в друга.
|
