Движим се по сбъркан коловоз
Изминаха почти 40 години, откакто Римският клуб за първи път заговори за граници на растежа. Но докато промяната на климата безпрепятствено продължава, икономическият растеж все още се смята за свещена крава. Икономистът Нико Пех настоява за коренна промяна на мисленето. Не само на политиците, но и на всички хора. Неговият проект за „икономика след растежа“ съдържа предложения за това как бихме могли да живеем без растеж, но за сметка на това наистина устойчиво.
Дали протестите срещу банките и финансовата система, на които сме свидетели в момента, са насочени в правилна посока?
Само донякъде. Не е лошо да се протестира срещу финансова система, която е излязла извън контрол. Но това отклонява от основния въпрос, а именно патологиите на един разрушителен модел на благоденствието.
Патологии?
Нашето благоденствие е резултат на глобализирано, високо специализирано индустриално производство, което усвояваме посредством чудодейно покачваща се покупателна сила. Достигаме все по-високи равнища на консумация и мобилност, въпреки че самите ние не сме в състояние да дадем повече резултат с труда си. Този начин на живот ни прави зависими от парите, а по този начин и уязвими. Да, разбира се – трябва да се възмущаваме от една упадъчна финансова система. Но в същото време е необходимо да си зададем и въпроса защо тя толкова силно може да ни засегне. Социалният психолог Харалд Велцер много правилно преформулира протестното движение: „Възмутете се от вас самите!“
Вие пледирате за отказ и лишение?
Тези думи не присъстват в моята концепция. Според мен става дума за това да се разчисти килерът, да изхвърлим излишните неща. Става дума да се освободим от зависимости. Освобождението не е отказ и лишение.
Трябва да се освободим от отпадъка на благоденствието, който задръства живота ни, а отгоре на всичко уврежда и екосферата.
Имате предвид, че малкото е повече?
Да. Консумирането е невероятно времеемко. Трябва да осмисляме все повече възможности за покупка, да ги преценяваме, сравняваме, да избираме нещо, да се занимаваме с тези неща. Но денят има само 24 часа. Свободното за консумация време трябва да бъде разделено на все по-голямо количество консуматорски дейности, които можем да си позволим. Защото, макар че левицата и синдикатите твърдят обратното, покупателната сила в последните години силно е нараснала – дори в средите, които определяме като „бедни“. Това води до все по-голяма липса на време, стрес, до бърнаут и депресия. В богатите консуматорски общества депресията междувременно е болест № 1 на цивилизацията.
Какво решение може да се намери? 20-часова работна седмица, за да имаме повече време за консумация? Или просто да купуваме по-малко?
И двете. Ако работим само по 20 часа седмично, ще имаме по-малко пари. Значи ще можем да си позволим да консумираме по-малко стоки и услуги. Казано по друг начин: ако използваме по-малко консуматорски стоки, но за сметка на това по-концентрирано и с повече радост, ще ни трябват по-малко пари и съответно ще отделяме по-малко време за заработването им. Част от спечеленото време може да се използва за съвременни форми на самозадоволяване.
А какво ще стане с икономиката?
Тя ще престане да расте и ще се свие радикално. Ако хората работят само по 20 часа и имат само половината доходи, ще ни трябва икономика, която е с половината от размера на настоящата.
Разпространено е мнението, че от икономическия растеж зависят не само благосъстоянието и свободата, но и ефективната защита на природната среда…
Това никога не е било така. Според мен е напълно невъзможно да се увеличи икономическият растеж, без да се увреди екосферата. Независимо дали строите ветрогенератори или предлагате услуги – и двете дейности не са неутрални спрямо екологията.Погледнете само нашето образование и здравеопазване, за които се смяташе, че са прототипи за създаване на стойност, която е напълно неутрална по отношение на генериране на СО2. Растежът на тези сектори изисква все по-разгърната международна логистика, пътувания със самолет, сгради и инфраструктура. Всъщност те са се превърнали в гигантски, съсипващи екологията комплекси.
Ако бяхте политик, смятате ли, че програмата ви би била печеливша?
Разбира се, че не. Но при дискусиите за околната среда винаги е имало широк спектър от виждания. Наред с т.нар. mainstream (преобладаващата насока) винаги е имало и честни, неразкрасени позиции. И макар че последните първоначално са действали плашещо, именно те са предизвиквали изобщо някакво движение, както и впоследствие общото възприемане на позиции, които са някъде по средата. И въпреки че субективните впечатления може да са подвеждащи, аз срещам все повече хора, на които им е писнало от все нови и нови технически фантасмагории, които ни внушават, че излишеството и екологията били съвместими. Аз се радвам на лукса да не съм политик, да не съм избиран. Затова мога да си позволя да кажа, че в момента се движим по погрешен коловоз.
|
