Една катастрофа и шест въпроса
Японската ядрена катастрофа не е безпримерна, както се казва в някои репортажи. В 1979 година при аварията в АЕЦ „Три Майл Айлънд“, намираща се в град Харисбърг, щата Пенсилвания, САЩ, се стигна до частично разтопяване на активната зона на реактора. В 1986 година експлодира един от ядрените реактори на атомната електроцентрала в Чернобил, с което започна най-голямата досега ядрена катастрофа. В Европа в 2006 година едва не се стигна до същото: в шведската АЕЦ „Форсмарк“ късо съединение прекъсна връзката между реактора и електрическото захранване. Охладителната система отказа, тъй като два от електрогенераторите спряха да действат. Специалистите успяха да ги включат отново ръчно – седем минути преди да започне топенето на реактора, както бившият главен конструктор на оператора на ядрената централа обясни на Зюддойче Цайтунг.
Европа беше на ръба да преживее катастрофа, но днес това е забравено. Сега реакторите в Япония са извън контрол, а това изправя страната пред редица нови кризи. И повдига шест въпроса.
Въпрос 1: Успешна ли ще бъде хуманитарната помощ и реакцията при кризи?
Освен ядрената катастрофа налице е и трудна за разрешаване хуманитарна и логистична задача: да се издирват затрупаните под отломките от земетресението, да се осигури битовото обслужване на стотици хиляди останали без дом хора, а по-късно и да се намерят нови жилища за тях. Това социално измерение отличава „Фукушима” от „Три Майл Айлънд” и Чернобил. В последните два случая много по-малко хора са живеели в района на атомните централи. Също така там не е била нарушена инфраструктурата на гражданската защита.
Въпрос 2: Има ли ядрената енергия бъдеще?
Кризите в Япония – ядрената и хуманитарната – повдигат въпроси с международно значение. Например дали ядрената енергия още може да се счита за допустима. В много държави дебатът по този въпрос отново е отворен. Швейцария вече обяви, че ще оттегли плановете си за строеж на нови атомни централи. Германското правителство смята да направи цялостна проверка на ядрените централи и да замрази удължаването на срока им на действие, което беше гласувано в 2010 година.
Въпроси 3 и 4: Какви са икономическите последици от земетресението – в национален и в международен план?
След цунамито се появиха икономически опасности за Япония и за целия свят. Япония е силно задлъжняла, а сега ще трябва да вземе и нови кредити. Страната вече е разтърсена от икономически проблеми, предизвикани от дефлация, т.е. съчетанието на криза в икономиката с падащи цени, въздържане от потребление и липсващ растеж. Големият икономически бум е приключил преди 20 години. Оттогава японската икономика крета. Ако сега третата икономическа сила в света бъде върната още веднъж назад, това ще се отрази и на световната икономика.
Въпрос 5: Достатъчно силно ли е японското правителство?
Петата криза засяга само Япония. От доста време страната се намира в сложно политическо положение. От 2005 година е имала пет министър-председатели, а в сегашното правителство някои от министрите отговарят за няколко ресора. Премиерът Наото Кан е обременен от афера с дарения и неотдавна по същата причина трябваше да се лиши от външния си министър. Съмнително е, че в тази най-сложна фаза Кан ще съумее да осигури стабилност. Правителството отчасти открито признава, че не знае нищо за положението в атомните централи, а това не укрепва доверието в премиера.
Въпрос 6: Има ли смяна в курса на глобалната политика за околната среда?
Шестият повдигнат от ядрената авария въпрос е основополагащ и глобален. Той поставя в центъра на разсъжденията политиката за околната среда: ще доведе ли ядрената катастрофа в Япония до преосмисляне на доверието във възможността всички природни стихии да бъдат овладени с технически средства? С други думи: дали този път общественото отношение към природата ще се преосмисли не само за малко, набързо, гръмогласно и символично, а – макар и само на места – ще се стъпи на нова философия? Това би означавало да има нова международна политика в областта на климата. Да има по-добра политика за опазването на природата, да се води борба срещу прекомерния риболов, умирането на горите и много други неща.
Тези думи звучат като смирени пожелания и повтаряни често искания. Но именно тези въпроси много хора сега си задават отново. Колкото по-голяма е кризата, толкова по-силен е ефектът на наученото от нея – а това би могло да даде нови надежди.
Финансовата криза като че ли доказа точно обратното. В много западни ядрени държави тя не промени живота в ежедневието, остана абстракция. Облъчването с радиация обаче действа директно – на големи разстояния и за дълго време. Има 442 реактора в 30 държави и често пъти в гъстонаселени райони. Това е сериозна разлика, която би могла все пак да накара някои държави да променят мисленето си.
|
