Горещи прогнози
Историята започва от един потиснат духом швед: на Коледа 1894 година физикът Сванте Арениус решил след краха на брака си да се ободри с решаването на един математически проблем: поставил си за цел да изчисли ефекта от различни количества въглероден двуокис върху глобалните температури.
Изчисленията му отнели година и накрая се оказало, че при удвояване на количеството газ в атмосферата глобалната температура би се повишила с пет до шест градуса по Целзий.
Пингвини във Франция
Впоследствие в пресата десетилетия наред се редували предупреждения за затоплянето на планетата и ужасни сценарии за нови ледникови периоди.
През септември 1922 година вестник „Ню Йорк Таймс” съобщава за намерен във Франция пингвин, който бил предвестник на нов студен период. Вероятно пингвинът се е измъкнал от кораба на изследователя на Антарктика Ърнест Шакълтън.
Във вестник „Чикаго Трибюн” през 1923 година някакъв професор Грегъри от университета „Йейл”, обявява, че предстоял ледников период – Северна Америка щяла да изчезне чак до северния край на Големите езера под глетчери.
По-интензивни дискусии започват след 1957 година
По-сериозно за климатичните изменения започва да се говори едва от 1957 година. Дискусиите тръгват след едно изследване на океанографа Роже Ревел, който опровергава предположението, че океаните просто поглъщат излишния въглероден двуокис.
Постепенно науката се връща към старата теза на Сванте Арениус: затопляне. Шведът, впрочем, така и не предположил, че си е запълвал времето с тема, която толкова много ще занимава света. „Невероятно е, че такава дреболия струва цяла година от живота ми”, казал той за математическата задача.
|
