Интервю:
Колко „зелен” е екологичният ток в действителност?
Критиците упрекват доставчиците на екологичен ток в това, че електроенергията, който доставят, всъщност е „сива”, а ползата от нея за околната креда – символична. Измама ли е „зелената енергия”? Не винаги, смята енергийният експерт Вайт Бюргер.
ГЕО (GEO.de): Седмичникът „Ди Цайт” неотдавна писа: „Който купува зелен ток, получава същия сив ток като всички останали”. Ползата за екологията била „клоняща към нула”. Вярно ли е това?
Вайт Бюргер: Това зависи от конкретната оферта. „Добрият” екологичен ток предизвиква развитие. Търсенето на такъв вид ток води до строежа на нови съоръжения за производство на екологичен ток: водни и соларни централи, ветрогенератори и централи, използващи биомаса – и всичко това дори извън рамките на държавните субсидии.
„Лошите” продукти, напротив, не правят нищо повече от това да продават вече наличния екологичен ток с етикет „екологичен”, без обаче да бъде произведен и един киловатчас екологичен ток допълнително.
Какво лошо има в това?
Трябва да имате предвид, че в Европа и без това имаме големи количества електричество от възобновяеми източници, особено от водни централи. Дори само с тях биха могли да се задоволят годишните нужди от ток на цяла Германия. Само една част от този ток засега се продава изрично като „ток от възобновяеми източници”. Това означава: все още има голям потенциал за „лоши” продукти, които не водят до развитие, т.е. не стимулират строежа на нови съоръжения. Защото в дългосрочен план само строежът на такива съоръжения може да измести ядрените и въглищните централи.
Как аз като потребител бих могъл да различа „добър” от „лош” екологичен ток?
За да обозначим „добрия” екологичен ток, съвместно с WWF и потребителската централа на провинция Северен Рейн-Вестфалия въведохме сертификата „ok-power”. Този сертификат могат да получат само продукти, при които поне една трета част е произведена от съоръжения, не по-стари от шест години.
Критиците обаче твърдят, че вследствие на търсенето на екологичен ток не са построени повече съоръжения, отколкото биха били построени така или иначе.
Трудно е категорично да се обори това твърдение. Не би било коректно да се каже, че съоръжението Х е построено единствено защото има клиенти за продукта У. Но съществуват пазарни механизми, които категорично доказват това: токът от новите съоръжения се продава на по-висока цена, отколкото токът от стари съоръжения. Това значи: С нашия сертификат, който удостоверява критерия за едната трета, ние подаваме ценови сигнал и в крайна сметка той също създава стимули за инвестиции в нови съоръжения.
Казано другояче: Ако ползвате ток със сертификат ok-power, след шест години ще получавате тока си от съоръжения, които днес все още не съществуват. Затова не е правилно да се твърди, че екологичният ток няма абсолютно никакъв ефект за развитието.
Често пъти се прави реклама за ток с „нулева емисия”. Бихте ли казали най-общо с колко намаляват емисиите на CO2 при екологичния ток?
Отказахме се да правим такива отчети. Разбира се, като клиент мога да кажа, че съм купил електричество с нулева емисия. Но това не значи, че цялостната картина на начините, по които в Европа се произвежда енергия, се е променила с нещо. На други места в Европа емисиите се покачват, защото, така да се каже, им е била отнета известна част водна енергия. Скандинавците също ползват повече енергия от ядрени източници и от въглища, когато ние в Германия използваме енергията от водните им ресурси и в замяна им даваме наш сив ток.
Системата за сертифициране на възобновяема енергия RECS (Renewable Energy Certificate System), също е подложена на сериозна критика. Тези сертификати се дават на производителите на екологичен ток; след това електрическите концерни ги купуват и етикетират с тях известни количества от конвенционалния си електрически микс. Това не е ли измама за клиентите?
Дискусията за сертификатите RECS подминава същинската проблематика. Сертификатите не са нищо повече или по-малко от доказателство, че определено количество ток действително е произведено от съоръжение за възобновяема енергия – независимо колко старо е то, дали е получило субсидии или не.
Решаващият въпрос е: как да различим екологичен ток, който стимулира развитие, от екологичен ток, който не води до развитие? Системата RECS изобщо не претендира да решава този въпрос. Това е задача на независимите сертификати за екологичен ток, какъвто е сертификатът „ok-power”.
|
