Мечтата за зелени печалби
Могат ли решенията за покупка на едно или друго нещо да подобрят света? Могат, смятат потребителите, които се замислят по този въпрос. Те залагат на устойчивост, екология и социална отговорност. И се надяват чрез избор на правилния продукт да могат да повлияят на отделни предприятия, а дори на цели икономически сектори. По-малко експониран в публичното пространство обаче е дебатът за финансовите средства, които не се инвестират директно в потребителски стоки. Става дума за парите, които се намират в частните банкови сметки и депозитите в ценни книжа. Какво се случва с тях? Какво извършват тези пари, освен че осигуряват определена печалба?
Широко разпространени са сделки с ценни книжа на концерни, които залагат на вредящи на климата, изкопаеми енергийни източници. Или на атомна енергия. През пролетта стана известно, че нидерландската „ING Groep” е закупила ценни книжа от „Tepco” на стойност 15 милиона евро. Японският концерн е собственик на авариралите реактори във Фукушима.
В Европа „устойчивите” инвестиции са се удвоили
Подобни взаимовръзки правят неприятно впечатление на растящ брой частни вложители. Много граждани не желаят денем да се ангажират за промяна в мисленето по отношение на енергията, а нощем да оставят парите си да работят срещу този обрат. Тенденцията е трайна. Който следователно иска да печели от покачващи се курсове на борсата и сам да определя на кои предприемачи да повери парите си, по-добре да инвестира в акции на определени предприятия. Ако, разбира се, не се притеснява от риска фирмата на фалира. Също така би могъл да инвестира във фондове за устойчиво развитие и в екологични такива.
Тези фондове се обръщат към инвеститори, които се придържат към високи екологични и социални стандарти. Те обещават печалби без гузна съвест.
Търсенето към тях непрекъснато расте. По данни на European Sustainable and Responsible Investment Forum (Eurosif) обемът на устойчивите инвестиции в Европа от 2008 година насам се е увеличил от 2,7 трилиона евро до близо 5 трилиона евро – с други думи, той почти се е удвоил. Но каква стойност имат тези фондове? Какво постигат те в действителност?
Началото е било в САЩ
За първи път подобни фондове се създават в САЩ. Те водят началото си от християнски етични фондове. Първоначално такива фондове са избягвали т.нар. sin stocks („акции на греха"), т.е. предприятия, които реализират оборотите си с алкохол, тютюн, хазарт, оръжие и порнография.
И до днес екологичните фондове работят с тези критерии на изключването. Но броят на критериите се е увеличил: изключват се детският труд, нарушаването на човешките права, генната технология, атомната енергия, фосилните енергии и опитите с животни. За почти всеки интерес на критично мислещите вложители има критерии за изключване. Кои критерии ще комбинира даден фонд се решава от комисията, отговаряща за инвестиционния пакет или от управителя на съответния фонд.
В допълнение към това или пък алтернативно много фондове работят по принципа „Best-in-Class” („Най-добър в класа си“). Това означава, че управителят на фонда подбира предприятия, които в своя бранш са от най-добрите в отношението си към устойчивостта. Или които се отличават с особено подчертана социална отговорност. Тъй като подобни проучвания са твърде сложни, много управители на фондове разчитат на услугите на специализирани агенции за проучване като например „oekom research“. Тази агенция проверява екологичния рейтинг на предприятия, но също и на държави, като прилага чисто екологични и социални критерии.
|
