Електроотпадъци:
Обратната страна на PC, iPhone & Co.
Няма и два месеца от пускането на пазара на iPad, и Apple вече е продал два милиона апарата. Таблетните компютри атакуват пазар, който се разраства взривообразно както никой друг. И по логиката на процъфтяващия бранш всеки модел скоро ще има още по-усъвършенстван следващ модел. Цикълът на поколенията от компютри и други електроуреди се скъсява в същата степен, в която се скъсява и продължителността на живота на отделните уреди.
А какво се случва със старите? Този въпрос за много лаици изглежда безинтересен. Дори за експертите е трудно да намерят отговор на него. В едно проведено от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) изследване специалистите предполагат, че световната купчина от електронни отпадъци всяка година нараства с 40 милиона тона. Което е с два до три пъти повече от всеки друг сорт боклук. Във високоразвитите страни производителки вече липсват капацитети за специализирано събиране на този отпадък и неговото рециклиране.
Отпадък или ценност?
Организацията „Базел Екшън Нетуърк” (BAN) допуска, че 80 процента от всички уреди, които трябва да се рециклират в САЩ, директно се натоварват на кораби и заминават отвъд океана. Към Китай, Индия и слаборазвитите страни в западната и южната част на Африка. Точни цифри никой не знае.
Набъбващият поток от стари уреди има добра и лоша страна. „Страни като Гана, които нямат почти никаква електроиндустрия, са зависими от уреди втора ръка”, казва специалистът по икономика на отпадъците Джулиъс Фобил от Университета в Гана. Това, което за гражданите на богатите страни са отпадъци, за по-бедните хора в развиващите се страни може да е ценност.
Обратната страна на медала: страните вносителки се превръщат в опасни крайни складове за нашия отровен цивилизационен отпадък. Тъй като в тези по-бедни и с неразвити структури държави не е възможно модерно рециклиране, все повече млади хора, включително и деца, печелят препитанието си, като изтърбушват реликвите на нашето благоденствие с голи ръце и примитивни средства.
Отровен химически коктейл
Ценност представлява например медта от жиците на електромагнитните бобини. Излишната изолация работниците изгарят на малки клади от пластмаси, интегрални платки и автомобилни гуми. На сметището на Акра, столицата на Гана, по цял ден горят такива огньове. При изгарянето им се образуват диоксини и други вредни за здравето, трудно разграждащи се съединения, а хората дишат дима без каквато и да било защита.
Тежки метали като олово, живак и кадмий отравят почвата и подпочвената вода. По близката до града река химическият коктейл се влива направо в Атлантическия океан. В 2008 година организацията „Грийнпийс” изследва последиците от рециклирането на електроотпадъци в Гана. Резултатите са крайно тревожни.
Никой не знае колко хора се излагат непосредствено на тези опасности. Това не знае дори Джулиъс Фобил, който ръководи проекта „Urban Health" на местния университет. Но че те стават все повече – в това той е убеден. Мнозина от тях знаят, че изпаренията, които дишат, са отровни, казва Фобил. Но парите са им нужни, за да преживяват.
Действително Базелската конвенция от 1989 година задължава присъединилите се към нея 170 държави да ограничат износа на електроотпадъци до „минимум”. Но големи производители като САЩ не са подписали конвенцията. Освен това споразумението е белязано с грешки в постановките си.
Дупки в текста на споразумението
„Във всички споразумения за международен транспорт и търговия с електроотпадъци липсва конкретна дефиниция на понятието отпадък”, казва Фобил. Съдържанието на контейнерите, които се разтоварват в Акра, никога не се обявява като „отпадъци”, а например като „дарение”. Въпреки това голяма част от него заминава директно или по обиколен път към сметището. Защото дори уредите, които още работят, имат съвсем кратък остатък от живот. По този начин производителите и консуматорите в богатите страни си спестяват разходите за специализирано рециклиране. Фобил нарича това „екстериоризиране на разходите”.
Джулиъс Фобил настоява да се отпуснат средства и да се предостави ноу-хау, за да могат отпадъците да бъдат отстранени и рециклирани по професионален начин. Той има и идея за източник на пари: наказателни мита за стари компютри. За такъв подход вече съществува пример от търговията с моторни превозни средства: в Гана вече не може да се внасят коли, които са по-стари от десет години. За по-стари модели вносителят трябва да плаща наказателно мито.
Търговия – да, но честна и прозрачна
Общата цел на организации като „Грийнпийс”, BAN и на експерти като Джулиъс Фобил е ясна: справедлива и прозрачна търговия със стари уреди, модерни заводи за рециклиране в страните вносителки, сигурност за хората и за околната среда – впрочем, това е сигурност, която е от полза не само за хората в страните вносителки. Американският учен Джефри Уайденхамър в 2006 г. открил олово в евтините модни бижута от Китай. В пробите намерил и следи от други метали – такива, които обикновено се използват в компютрите. Очевидно оловото и калаят идвали от компютърни платки.
|
