Образцов зелен град?
„Може да викате колкото искате, но Хамбург е екологичната столица на Европа!“, каза кметът на Хамбург Алхаус в своята реч по повод началото на Годината на екологичната столица. Официалното начало беше съпроводено от освирквания и викове „Екологична столица – пфууу!”. Според протестиращите градът не заслужава титлата.
Зелен космополитен град на водата?
Какви обаче са фактите? В Хамбург, градът на водата, все пак девет процента от цялата площ на града наистина са зелени. Към тях се числят парковете, отредените за зеленчукови градинки площи и детските площадки. 89 процента от жителите на Хамбург живеят отдалечени на най-много 300 метра от такава зелена площ. Освен това в Хамбург има 29 защитени природни зони, които заемат около 20 процента от територията на града. Намерението е в бъдеще този процент да стане 30.
Спорният момент е, че в своята кандидатура хамбургчани са сложили на кантара и зоната, образувана при приливи и отливи, известна като Национален парк „Хамбургски Ватенмер”. Тя обаче се намира на 12,5 километра от Куксхавен, на устието на река Елба. Един хамбургчанин пътува до там два часа и половина с кола. А с влака – ако е особено внимателен по отношение на екологичния аспект гражданин – около два часа.
Високи емисии на глава от населението
На Комисията по екология към ЕП особено са се харесали местната борба срещу изменението на климата, както и концепцията на града относно третирането на боклука. В тези две категории Хамбург е изпреварил всички конкуренти. Забележително за един град, в който през 2012 г. в експлоатация ще влезе „Моорбург”, една от най-големите електроцентрали в Европа, използващи каменни въглища – с брутна мощност от 1654 мегавата и с повече от осем милиона тона годишни емисии на CO2 тя ще влоши екологичния баланс на града.
При това по отношение на емисиите Хамбург се намираше на прав път: между 1990 г. и 2006 г. емисиите от парникови газове в Хамбург са намалели с 14 процента. Комисията по екология въпреки това не е счела, че Хамбург има високи емисии на глава от населението. Високите емисии се дължали на транспорта. За сметка на това Хамбург имал висок бюджет за проекти в областта на подобряването на климата.
Непоследователност в осъществяването
Тъкмо навреме за Годината на екологичната столица беше внедрена новата концепция за третиране на боклука в града. Едва ли обаче някой е забелязал това. Вярно е, че вече всички домакинства могат да използват системата на четирите контейнера. Дали обаче наемодателите ще предоставят контейнер за биоотпадъци или за ценни материали зависи от тяхната преценка. Резултатът е, че в крайна сметка в повечето домакинства в Хамбург боклукът заминава в един и същи контейнер.
Възможностите, създадени за велосипедистите и увеличеното движение на велосипеди също е повлияло положително на преценката на журито. Този аспект вероятно е свързан най-вече с въведената през 2009 г. система на колелата под наем за движение в града. На 71 места хамбургчани и гостите на града могат да наемат около 1000 велосипеда за най-много 12 евро на ден. Необходимата инфраструктура за движението на велосипедите обаче тепърва предстои да се създаде. Много от пътеките за велосипеди са в окаяно състояние.
Титлата като предизвикателство
Планове, визии, обещания: титлата „Екологична столица на Европа” в случая с Хамбург изглежда се основава на неща, които тепърва трябва да се случат в бъдеще. Наред с изграждането на велосипедните пътеки Хамбург е сложил в програмата си и намаляването на емисиите от CO2. До 2020 г. те трябва да спаднат с 40 процента, а до 2050 година – с 80 процента. Идеята е също да се насърчава използването на обновяемите енергии и то да бъде по-ефективно. Звуковото замърсяване в многомилионния град ще бъде намалено с покрития аутобан А7.
Аня Хайдук възприема титлата „като ангажимент към една по-добра екологична политика”. Остава да се изчака доколко успешно Хамбург може да посрещне предизвикателството.
Очарователна идея
От 2010 г. Европейската екологична комисия обявява „European Green Capital“. Идеята за това е на бившия кмет на Талин Юри Ратас. Той изтъква важната роля на градовете за промяната на климата. Защото 80 процента от всички граждани на Европейския съюз живеят в градове и градски зони.
Първият носител на титлата – Стокхолм – беше отличен основно заради инициативите си по отношение на намаляването на звуковото замърсяване, на поставените нови стандарти за чиста вода и на иновативната система за третиране на боклука. Освен това в Стокхолм 98 процента от населението живеят на по-малко от 300 метра от обществени зелени площи. Стокхолм си е поставил амбициозната задача след 2050 година да не използва фосилни горива. Всички влакове и градски автобуси вече се движат с възобновяеми енергии.
Носителите на титлата за следващите години също вече са определени. През 2012 г. това ще бъде баският град Витория-Гастеис, а през 2013 г. титлата ще получи френският град Нант. Витория-Гастеис ще бъде отличен преди всичко заради озеленяването на града и отличните мерки за пестене на вода. По отношение на Нант Комисията по екология към ЕП изтъква устойчивата политика в областта на транспорта и ниските емисии от парникови газове.
|
