Поробената планета
Според наскоро публикувания доклад на WWF „Жива планета 2010” ние, хората, така жестоко експлоатираме планетата, че ако продължаваме както досега, в 2030 г. ще са ни необходими две планети. А в 2050 г. – почти три. В същото време отмират все повече животински и растителни видове. Почти никой глобален анализ на положението досега не е показвал толкова ясно непосредствената връзка между използването на ресурсите (или може би по-скоро злоупотреба с ресурсите?), растящото ни благоденствие и многообразието на видовете на земята.
Човекът изпразва моретата с риболова си, изсича тропическата гора, обработва все повече площи по все по-интензивен начин, пренатоварва атмосферата с CO2. При това населението на земята се увеличава с шеметен темп. От днешните 7 милиарда, в 2050 г. то ще е нараснало на около 9 милиарда. В същото време все повече растат и изискванията към качеството на живот. Homo sapiens заплашва да задуши всеки друг живот на земята – и заедно с това собствената си база за живот.
Проблематични апели
Тези мрачни сценарии обикновено са съпровождани от апели, в които се открояват два проблема. Първо, като се вземат предвид всички известни факти и неизвестни обстоятелства, апелът е правилен. И второ, той ще си отзвучи, без някой да го чуе. И това важи не само за правителствата, които не подкрепят възобновяемите енергии по начина, по който би следвало да го правят. Важи за всеки един от нас. Ако орангутаните скоро изчезнат – зле за тях, но какво ме засяга това мен? Променял се климатът – много хубаво, но ми се струва, че лятото все още е твърде хладно. Имало „загуба на биологично разнообразие”? Какво е това въобще? Има ли нещо общо с връщането на данъци?
Истината е, че огромният ни екологичен отпечатък и загубата на видове засягат всички нас. Ето два примера:
- Три четвърти от стоте най-важни културни растения разчитат на естествено опрашване. То обаче се получава само ако много различни видове насекоми поемат работата.
- В страни с нисък доход на глава от населението многообразието на видовете е намаляло най-силно – с около 60 процента от 1970 г. до 2007 г. Фаталното е, че хората в тези страни често пъти са засегнати съвсем пряко от загубата на видове.
Живот над възможностите ни е лукс, взет на кредит
Според Доклада на WWF, който е разработен съвместно със зоологическото дружество в Лондон и неправителствената организация Global Footprint Network, ние живеем далеч над възможностите си. Ние – това сме най-вече хората от индустриално развитите страни с висок доход на глава от населението.
Нашият лукс е взет на кредит. Дълговете ни вече са ужасяващи. И за разлика от вредите, причинени във финансовата сфера, някои от щетите, които причиняваме на природата, вече никога не могат да се поправят. Всяка година отмират до 100 000 вида, предполага WWF (точни данни не са известни).
Разбира се, по отношение на многообразието на видовете има и постижения. Има успешни мерки за опазването на видовете и за пускането на животни отново на свобода. Така беше спасен калифорнийският кондор. Или конят на Пржевалски. Но това не намалява натиска върху видовете, който човекът упражнява, като разрушава жизнените им пространства – преди всичко чрез интензивно земеделие и свързаното с него екологично натоварване, както и с изсичането на тропическите гори.
Магазин на самообслужване без каса
За индустриализирания човек природата от край време е магазин на самообслужване без каса. Затова сега е толкова трудно да се обясни на 7 милиарда души защо и за какво внезапно се налага да плащат пари. Защо животинските видове струват нещо, което може да бъде изразено и в евро и в йени. Защо има празни места по рафтовете. И защо има смисъл да не вземаш всичко наведнъж.
Дотук – зле. Но организациите за защита на околната среда не се изморяват да повтарят, че не е нужно да се стига дотам. Правилно. Все още можем да обърнем посоката. Най-важното послание на доклада на WWF е следното: всеки отделен човек може да допринесе за повече глобална справедливост и за опазването на видовете. Може да купува повече екологични и честно търгувани продукти. Може да се откаже от пътувания със самолет, да яде по-малко месо. И да упражнява политически натиск.
Стига обещания на думи
Ясно е следното: не може да има – ако употребим политически жаргон – позиция „Карай все така!”. Правителствата и световните неправителствени организации трябва по най-бърз начин да се споразумеят за обвързващи ги цели. Колко отчайващо трудно е това пролича по време на конференцията за климата в Копенхаген. Много избиратели вече не вярват на обещания на думи. Политиците се налага да отговарят на въпроси, като например какъв е бил техният принос за „Международната година на биологичното разнообразие 2010”. Както се случи по време на конференцията на ООН за биологичното разнообразие, проведена през октомври в японския град Нагоя, която постигна изненадващо добри резултати.
Оказва се възможно да се постигне напредък в международен мащаб. Затова надеждите, които се породиха в Нагоя, заслужават повече внимание. Те дават добра мотивация за енергична работа в полза на бъдещето на планетата.
|
