Последствия от промяната на климата в Китай
Уан Джънхуа, бивш рибар и производител на памук, Китай
„От мен истински селянин не става”, казва Уан Джънхуа и подръпва пъпката на едно от памуковите растения. „Аз съм рибар!”
Само че реката Яндзъ коренно е променила живота на Уан. Родното му село, което се намирало на брега на езерото Тиен’е, било залято при едно опустошително наводнение – загинали най-малко 2000 човека.
Притокът на Яндзъ Тиен’е, подобно на много други нейни притоци и ръкави, през 70-те години на ХХ век бил отделен от голямата река с диги, укрепен с бетонни стени и превърнат в езеро. В районите, които реката някога наводнявала, се заселили хора, построили села, засели ниви и се захванали с риболов – както Уан.
Но с промяната на климата сега реката си връща това, което хората й отнели – и то с все по-голяма мощ. Защото водите на Яндзъ идват не само от разтопени ледници в Хималаите; напоследък реката се пълни и прелива от необичайно силни валежи и тя често излиза от коритото си.
Работата на полето не му е по сърце
Китайските власти реагират с мащабен план: да се върнат отнетите от реката земи, а хората да се преселят по други места. Семейството на Уан, заедно с около 1000 други трябвало да се премести в друго село. Тъй като вследствие на употреба на химикали рибата в Тиен’е драстично намаляла, риболовът бил забранен, а рибарите трябвало да се захванат със селско стопанство. Оттогава Уан отглежда памук. Съпругата му, която е от семейство на селски стопани, го е научила на най-основните умения, но работата на полето никак не харесва на Ванг.
Междувременно промените в родината му продължават с шеметна скорост. С помощта на специалисти хидролози от Световния фонд за дивата природа (WWF) окръжният съвет е започнал да възстановява естествения поток на Яндзъ и на нейните ръкави – както и на други застрашени от водните маси региони в средната и долната част на реката. Изкуственото езеро Тиен’е, в което Уан е ловил риба преди, сега отново е свързано с основния поток на реката.
Успехите на ренатурирането
Всяка година по време на най-голямото пълноводие се отварят шлюзовете на дигите. По този начин се възстановяват естествените райони на наводнение. Местността изглежда почти така, както Уан Джънхуа я помни от детството си – тогава, когато неговият баща го научил на рибарския занаят. В новото му село, на около десетина километра от Тиен’е, приливите не могат да причиняват разрушения. Качеството на водата също е станало по-добро, а с това и разнообразието от видове риба се е увеличило. Властите са обявили езерото за защитена природна зона.
Който иска да лови риба, трябва да закупи права за това. Риболовът е разрешен шест месеца в годината. Но приходите от него, равняващи се приблизително на 1800 евро, не са достатъчни за прехраната на едно семейство. Затова Уан няма друг избор, освен да продължи да се занимава със земеделие. За своя 14-годишен син той не вижда бъдеще в района до Тиен’е. „Няма да стане рибар”, казва той. „А земеделец също по-добре да не става.” Най-добре било момчето да работи в града, на сигурно разстояние от реката.
|
