Проблеми с климата в Уганда
Джордж Уилям Негокво, говедар, Уганда
Джордж Уилям Негокво е на 89 години и е говедар – какъвто е бил баща му, какъвто е бил и дядо му. Каквито са и шестте му деца, както и петнадесетте внука. Както повечето хора в околностите на град Мбарара в югозападната част на Уганда. Тук преобладаващият пейзаж са саваните: червена земя, трънливи храсти, почти никакви дървета. Негокво никога не е имал много пари, нито много земя, нито пък големи мечти.
Сега обаче е гневен. Защото му е отнето единственото луксозно притежание: сънят. Във все по-дългия сух период, който обикновено започва през юни, той става посред нощ от леглото, за да подкара стадото си на паша.
„Нито едно облаче не омекотява светлината”
Защото „след изгрев слънце нито едно облаче не омекотява светлината, слънцето безжалостно хапе”, казва Негокво. Много от неговите животни вече са умрели от жегата. „Другите са толкова мършави, колкото никога не са били”, оплаква се той. Въпреки че стадото му се състои от издръжливи угандийски дългороги говеда. За разлика от много други селяни, Негокво никога не е залагал на европейските породи, които дават значително повече мляко и растат по-бързо.
Присмивали му се за това. Но междувременно и учените препоръчват на угандийския център за аграрни науки, предвид измененията в климата, да се предпочитат местните породи, тъй като те са „по-издръжливи на горещини и по-малко податливи на болести”, обяснява ученият Чарлз Лагу.
Дълбоки кладенци по „коридора на добитъка”
Още едно действие, породено от изменението на климата: в цяла Уганда правителството е създало „коридор за добитъка”, който е голям колкото германските провинции Бавария и Шлезвиг-Холщайн, взети заедно. Там се копаят дълбоки кладенци, слагат се огради, правят се подслони за говедарите. Някога, в името на прогреса, техният полуномадски живот бил възпрепятстван; сега, напротив, той се смята за перспективен, предвид разширяващата се степна площ.
За североизтока на страната всички тези промени са закъснели. Там земята на саваната е толкова суха, че кланове от говедари взе по-често се бият с оръжие за малкото пасища.
„Война за тревата”, казва Лагу. Неговият институт възнамерява да засее със слонска трева площи в райони с изяснена собственост, както и да подтикне селяните да примесват храната за говедата с 20 процента сено – това би намалило отделянето на вредни за климата парникови газове от стомасите на животните.
В родното място на Негокво все още няма войни за пасбища. Какво обаче ще се случи, ако жегата стане още по-голяма? „Сигурно ще трябва да ставаме още по-рано”, казва старият човек. „Да засаждаме повече дървета. И да се надяваме Бог да изпрати на наследниците ни по-благоприятно време.”
|
