Промени на климата в Германия – гората е в стрес
Клоните са нападнати от гъбички, листата и клонките са повяхнали, кората е изгорена от слънцето. Короните на червения бук вече не приличат на зелени покриви от листа, а по-скоро на раздърпана метла. Диагнозата на лесничея Албрехт Опиц е: „Това е стрес от сушата. Първо започна да страда елшата, а сега и първите букови дървета.”
Опиц се грижи за 1200 хектара гора в района на Еберсвалде, провинция Бранденбург. Според Потсдамския институт за изследване на климата прогнозата за тази най-суха от всички германски провинции е следната: до 2055 година средногодишната температура тук може да се повиши с поне 1,5 градуса по целзий. Вместо 600 мм тук са паднали 400 мм дъжд – това е само половината от годишното количество валеж в Германия, което е 800 милиметра.
По-малко подпочвена вода
Подпочвената вода в Бранденбург вече е спаднала. Летата са значително по-сухи, зимите – по-меки. В съседния лесничейски район Шорфхайде нивото на подпочвената вода е близо метър по-ниско, отколкото е било преди 20 години. След само две-три по-горещи лета доста горички от бор и елша са изсъхнали и на тяхно място са се образували малки степни области.
Боровете, които съставляват 80 процента от горите в Бранденбург, през зимата са изложени на допълнителен климатичен стрес, тъй като вече не могат като преди да забавят своята обмяна на веществата и така се оказват беззащитно изложени на внезапни мразовити вълни.
Гората трябва да бъде преустроена
„Гората трябва да бъде преустроена. Трябва да се съхрани водата” – такава е стратегията за приспособяване, която предлага лесничеят Опиц. И това трябва да стане възможно най-бързо! Там, където има отводнителни канали, но валежите са намалели, той запушва тръбите, които отвеждат водата. В пресъхналите райони създава водоеми, които да задържат вода. Албрехт Опиц вижда успеха на тази стратегия при няколко черни елши на брега на солено езеро. „Ако не бяхме успели да повишим нивото на подпочвената вода, те щяха да изсъхнат”. Опиц се грижи за всяка локва като за „бял дроб на гората”. Малките водоеми осигуряват влагата, без която, ако пролетта е суха, не биха поникнали кълнове.
Между редове от борове, които са естествена преграда и защита, лесничеят е засадил смесена гора – планински явор, дива череша, обикновен дъб и вносният дървесен вид дуглазия. Смесените гори реагират по-гъвкаво на климатичните отклонения, отколкото еднородните. Главна роля играе германското „пра-дърво” – червеният бук. Неговата дървесина е много качествена и освен това показва добра устойчивост.
Най-издръжлив се оказва един бук от източната част на Полша
Но и букът показва все повече признаци на стрес, причинен от топлината. Затова учените, като Андреас Болте, ръководител на Института за екология на гората „Йохан Хайнрих фон Тюнен” търсят по-издръжливи видове: „Залагаме на дървета, които обикновено виреят в по-сухи региони.”
Екипът му е започнал експеримент с букове, които виреят в четири намиращи се в Централна Европа района. Използват прецизни влагомери и ендоскопски камери, за да проследят как корените им реагират на сушата.
„Най-издръжлив се оказва един вид бук от Източна Полша”, казва Болте.
Ако обаче и в бъдеще това дърво остане „Шампион при суша”, то законът за горите би трябвало да се измени, за да могат лесничеите да залесяват с този вид. Засега е позволено само залесяването на местните видове. Албрехт Опиц е сигурен: „Промяната на климата вероятно ще измени нашите разбирания по-бързо, отколкото гората може да порасте.”
|
