Интервю:
„Работим с пълна сила за разрушението”
Проф. Ханс Йоахим Шелнхубер е един от водещите изследователи на климата в световен мащаб. Директорът на Потстдамския институт за изследване на последиците от промените в климата е член на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPPC). Той е преподавал в различни университети и е бил съветник на канцлера на Германия Ангела Меркел и на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по въпросите на науката.
Г-н професор Шелнхубер, предстои Световната конференция за климата в Копенхаген. Какъв според вас би бил идеалният резултат от конференцията?
Идеалният резултат би бил, разбира се, един ангажиращ страните световен договор за климата, който да съответства на мащабите на заплахата и на спешността на проблема. Такава беше и формулировката в Меморандума от „Сейнт-Джеймс-Палас”, в чието съставяне се включих като участник в симпозиума на носителите на Нобелова награда през май 2009 г. в Лондон. Досега към 60 носители на Нобелови награди подписаха този призив към политиците и обществеността.
Ако обаче проследим процесите на подготовка за Копенхаген, се налага да станем по-скромни. Максималният възможен резултат сега би бил едно политическо споразумение между ръководителите на правителствата, което да не може да се отменя чрез по-късни преговори.
В ядрото му трябва да залегнат три същностни елемента: първо, възприемане на идеята за ограничаване на антропогенното затопляне на земята най-много с два градуса по Целзий. Второ, формулирането на необходимостта глобалните емисии на парникови газове да са достигнали максимума си преди 2020 година. Трето, споразумение за честни принципи за международно разпределение на тежестите във връзка с опазването на климата.
Казвали сте, че на нашата планета вече няма да има висша цивилизация, каквато я познаваме днес, ако климатът на земята се затопли с пет-шест градуса. Какви конкретни последици би имало глобалното затопляне?
Становището ми се подкрепя от факта, че след неолитната революция развитието на човека се случва в благоприятен климат с изключителна стабилност на околната среда. В момента ние с пълна сила работим за разрушаването на тази стабилност. Няма да изреждам потенциалните бедствени последици, а ще спомена само жизненоважния елемент вода: в свят, в който климатът е с пет градуса по-топъл, морското равнище в дългосрочен план би се повишило с повече от 50 метра; много от днешните крайбрежни зони, в които има концентрация на икономики и култури, ще бъдат унищожени. На другия полюс на топографията – във високите планински райони – на практика биха изчезнали всички ледници. Това би означавало например, че общества, чиято цивилизация е свързана със снежните води, като например тези, обитаващи Андите или Югоизточна Азия, не биха могли да просъществуват.
Ако не противодействаме на промяната на климата, в крайна сметка би се стигнало до задълбочаване на пропастта между бедни и богати на дъждове райони. Особено Средиземноморският регион би бил застрашен да стане напълно пустинен. Можем да си представим какви миграционни процеси би предизвикал сборът от споменатите три фактора.
|
