Скъпо платени отворени врати
Приключи най-дългата в историята среща на върха по въпросите на климата – среща, на която се случиха невероятни неща: конференцията в Дърбан продължи с ден и половина повече, отколкото беше предвидено и отколкото всъщност беше възможно. Защото когато министрите заседаваха в събота вечер, залите вече не бяха наети. За сметка на това предишната нощ участниците в конференцията можеха да спят – което между другото попречи да се вземе бързо решение. Накрая настъпи откровен хаос: заседания между кашони с багаж и участници, които по време на решаващите разговори вече седяха в самолетите. Южноафриканските организатори изпуснаха срещата от контрол. Имаше опасност тя да се провали поради липса на организация и логистика. Но не стана така.
Задълженията, поети с протокола от Киото, ще продължат – макар и не за всички. Зеленият фонд за климата в помощ на развиващите се страни щял да задейства. Ще се придвижи и нов глобален договор за климата, към който за първи път имат намерение да се присъединят и прагови страни като Китай и Индия. Преди всичко обаче Дърбан, противно на очакванията на мнозина, постигна едно нещо: рамката на преговорите и занапред ще бъде ООН. 194 държави ще могат и за в бъдеще да заседават в интернационалния дом, за да намерят глобално валиден, правно обвързващ отговор на изменението на климата. Предотвратена беше появата на климатичен свят на произволните решения, в който да липсва общата воля. Това е същинският успех от Дърбан, където вратите можеха и напълно да се затворят. Дълго време това изглеждаше съвсем вероятно.
Вратите останаха отворени. Открит обаче остана въпросът как точно ще изглежда новият договор. Това е болното място, което Китай, Индия и Съединените щати оставиха. Споразумението ще влезе в сила едва в 2020 година. Най-важната точка – по какъв точно начин той ще бъде правно обвързващ – е неясна. Също така никой не се реши да посочи финансовите източници, които да захранват климатичния фонд. По тези въпроси държавите ще преговарят през следващите години. Тъй като големите трима майстори на блокадите не допуснаха отговори на този въпрос, отново ще бъде загубено време, което ще струва милиарди. Защото климатът продължава да се изменя и това нанася огромни щети. Загубеното време обаче е по-малкото зло. По-страшно би било да се загуби рамката на ООН.
Европейският съюз се връща на сцената
Запазването на досегашния формат на международните разговори е дело на ЕС. Действително съюзът не успя да прокара твърдата си линия. Но именно фактът, че европейците показаха безкомпромисност, направи възможни частичните успехи. В Дърбан Европейският съюз, противно на очакванията, доказа сила и показа, че въпреки разногласията вътре в него е способен навън да говори с един глас. Той обедини 120 държави в нов съюз и се бори изненадващо храбро за каузата на климата. ЕС се върна на сцената като сила в областта на политиката за климата и в световно-политически аспект спечели доверие, каквото в други области в момента масивно губи.
Ръководител на европейската делегация беше комисарят по действията в областта на климата Кони Хедегаард – бившата датска министърка на околната среда, на която преди време бе стоварена част от вината за провала на Копенхагенската конференция от 2009 г. Тя имаше да взема личен реванш и използва своя шанс. Също като федералния министър на околната среда Норберт Рьотген, който в Южна Африка преговаря решително и получи похвали дори от социалдемократите и от екологични сдружения в Германия. По този начин той излезе от сянката на канцлерката, която преди това окончателно се бе сбогувала с амбициозната политика в областта на климата.
По отношение на протокола от Киото не можело да се очаква напредък, каза някогашната „канцлерка на климата“ във видео послание, изпратено до Дърбан. И подчерта това, което вече беше очевидно: за някогашната министърка на околната среда, която беше един от инициаторите на протокола от Киото и при която човек понякога се изкушава все пак да предположи и някакво бледозелено ядро, политиката в областта на климата, както и във всички останали сфери на политиката, не е нищо друго освен средство за власт. Тема, която според нуждата, както и в зависимост от медийната и икономическата конюнктура, се раздува или премълчава. Която се включва и изключва. На този фон фактът, че нейният министър въпреки това се бореше, заслужава още по-висока оценка.
Липсващата тема
Едно нещо липсваше в Дърбан, както и в Брюксел: обвързването на евро-кризата и промяната на климата. Двата проблема имат общ знаменател: и в двата случая става въпрос за дългове. Става дума за дългове в настоящето и за екологични кредити, които днес вземаме от децата и внуците си. Те ще плащат за пропуснатите действия срещу затоплянето на Земята, наводненията, сушите, бурите, бежанските потоци, липсващите реколти и още много неща. Еврокризата и промяната на климата доказват по-ясно от всяка друга тема, че фетишизмът на икономическия растеж, краткосрочните печалби и откровената политика на деня, която не надхвърля срока на съответния правителствен мандат, трябва да бъдат подложени на сериозна проверка.
Вече има и такива примери: някои правителства възлагат на учените да определят нови индикатори за растежа, които да включват също състоянието на околната среда и на обществото. Фактът, че турбокапитализмът и дерегулацията стигнаха до своя край със световната финансова криза от 2008 година и че трябва да се ориентираме към нови начини на мислене, вече е записан черно на бяло: в много актуални книги, които отварят нова, много по-мащабна рамка. И въпреки многообразието от идеи, имат и нещо общо: искането за нова устойчивост. Но къде се води този глобален дебат? В Дърбан и в Брюксел политиците и медиите отработват местния дневен ред. Отделно едни от други.
Все пак може би ще се стигне до повече общи действия: 20 години след срещата на върха по проблемите на Земята в Рио държавите ще се срещнат през 2012 година, за да обсъдят големите общи проблеми. Изгледите да се постигнат резултати не са лоши: климатичният процес засега е спасен. А устойчивостта е станала мегатема за икономиката. Това е основание за сериозна надежда.
|
