„Това технически и политически не е възможно“
Ги Брасьор е директор на „Climate Service Center” в Хамбург и е един от четиримата основни автори на четвъртия доклад на Междуправителствения панел за промените в климата (IPCC). В интервюто за GEO, дадено преди конференцията за климата в Южна Африка, той призовава към решимост в борбата срещу изменението на климата. Не вярва, че ще бъде възможно да ограничим затоплянето на климата на планетата до два градуса.
Според доклад на министерството на енергетиката на САЩ през 2010 година количеството изпуснати газове в световен мащаб се е покачило спрямо предходната 2009 година толкова рязко, колкото никога досега – с шест процента. Това изненадва ли ви?
Брасьор: Не. Икономиките на страни като Китай, Индия и Бразилия отбелязват много значим растеж, който достига годишно седем или осем процента. А растящите народни стопанства се нуждаят от повече енергия. Разбира се, че съм загрижен, но не съм и очаквал друго.
И все пак това развитие надвишава и най-мрачните прогнози на предишния доклад на IPCC от 2007 година.
Тогава ни критикуваха, че създаваме прекомерна тревога. Сега става ясно, че сме били прави в предвиждането си, че ще се случи най-лошият сценарий.
Означава ли това, че целта да се задържи затоплянето на климата в рамките на два градуса спрямо прединдустриалната епоха става непостижима?
Днес вече имаме 0,7 до 0,8 градуса затопляне спрямо средата на ХІХ век. Дори ако концентрацията на въглероден двуокис се задържи на това ниво, ще последва затопляне от още 0,6 градуса. Това е така, защото ще отнеме няколко години, докато температурата на атмосферата и на океаните се уравновеси. Това прави вече 1,4 градуса. Значи остават още 0,6 градуса. Това не е много. Възниква въпросът: как да разпределим 750 гигатона емисии, които можем да изпуснем в световен мащаб, ако искаме да задържим затоплянето под два градуса? Едно от предложенията е на всяка страна да се определи бюджет за СО2, който да се изчисли на базата на броя на населението й. Но ако продължаваме да изпускаме СО2 по начина, по който го правим досега, след десет години идва краят. САЩ могат да продължат още около шест години. Технически и политически е почти невъзможно все още да се постигне обрат.
Значи не вярвате в пробив по време на конференцията за климата в Дърбан?
Разглеждам я като последен шанс, но не съм голям оптимист. През следващата година изтича срокът на протокола от Киото, който за първи път определи задължителни целеви стойности за емисиите от парникови газове в индустриалните страни. И въпреки че в Европа се предприеха много мерки, протоколът от Киото не постигна целта си. Разбира се, че може да се запитаме „къде бихме били без Киото?“. Вероятно тогава емисиите щяха да са още по-високи. Ако важните страни не успеят да се договорят в Дърбан за силна и ефективна политика за климата, ще трябва да установим, че методът просто не действа. Ще се наложи да разработим нови стратегии. Може би конференцията на ООН за устойчиво развитие, „Рио+20”, ще успее да генерира нов импулс.
Разчитаме ли твърде много на политиката? По девиза „нека онези горе предприемат нещо”?
Миналата седмица бях в Денвър на климатична конференция. Бившият губернатор на Колорадо заяви: „Европейците смятат, че Америка не прави нищо за опазването на климата. Но това не е вярно. Правителството не прави нищо – по геополитически причини. На равнището на предприятията обаче, на общините и на щатите се случват много неща. Развива се „Green Economy” („Зелена икономика“), която има сериозен потенциал.
Изчезва ли изменението на климата от политическия дневен ред?
Почти изглежда така. Това е като с озоновата дупка. Продължава да я има, но вече никой не говори за нея.
|
