В преследване на летливия отпечатък
Един рибар в градчето Кодиак в Аляска излиза с лодката си от пристанището. Другаде селянин пърпори с трактора си по нива с моркови. А в германския град Бремерхавен Урбан Бушман, технолог на фирмата производител на дълбокозамразени продукти „Фроста”, седи пред компютъра си.
На монитора на Бушман просветват колони от цифри: разходът на дизелово гориво на рибаря, разходът на вода на селянина… Бушман знае почти всичко за ежедневните дела на тези двама. Изчислил е колко енергия се влага при филетирането на рибата и при нарязването на моркова и с няколко натискания на мишката може да разбере колко пъти селянинът минава по нивата си или колко време рибарят прекарва в морето.
Екологичният отпечатък на даден продукт: PCF
Над девет месеца Бушман, двама студенти, които му помагат, и многобройни други експерти са се занимавали да търсят отговори на въпроси, които обикновено никой не задава. „Аз изчислявам въглеродния „отпечатък” на продуктите на „Фроста”, обяснява Бушман.
Въглеродният отпечатък на продукта, наречен за по-кратко PCF, дава отговор на въпроса какво количество увреждащи климата парникови газове отделя даден продукт по време на целия си жизнен цикъл.
Обратно в Аляска: рибарят лови сьомга за готовото ястие на „Фроста” „Талиателе с дива сьомга”. С всяка капка дизелово гориво, която той харчи по време на работата си, се отделят въглероден двуокис и райски газ – двуазотен окис (N2O). Това са два вида газ, които заради приноса им за затоплянето на земята се определят като парникови газове. След това рибата се откарва във фабрика, филира се, замразява се и се опакова. Необходимата за това енергия също освобождава парникови газове. Същото се отнася за хладилника, междинния транспорт до Китай, контейнерния кораб до Бремерхавен, морковите от Дрезден и всички останали съставки за талиателе.
Колко вредно за околната среда е това ястие?
Ястието трябва да се приготви, опакова, складира, продаде и свари. Всичко това е зададено в компютъра на Бушман. За да се опрости изчислението, всички парникови газове се преобразуват в стойност, която се ориентира по най-познатия увреждащ климата газ – въглеродният двуокис. Тази стойност е наречена CO2-еквивалент (CO2e). Под чертата на изчисленията на Бушман излиза малко загадъчният резултат от 1,4 кг CO2-еквиваленти на единица готово дълбокозамразено ястие.
Какво означава това? От излизането на рибаря в морето до рециклирането на опаковката за всяка 500-грамова разфасовка „Талиателе с дива сьомга” се образуват около 1,4 килограма парникови газове. Тъй като изчисленията на Бушман се правят в рамките на пилотен проект, за съжаление тези резултати все още стоят самотно: почти не съществуват възможности за сравнение и потребителите не са наясно какво точно означават цифрите. Бушман сухо отбелязва: „Въглеродният отпечатък на даден продукт е стойност, която има нужда от много обяснения”.
Засега. Щом обаче други фирми последват примера на пилотните партньори и публикуват своите CO2-баланси, осъзнатият по въпросите за околната среда потребител ще разполага с още един критерий при избора си: опазването на климата.
Нова територия за предприятията
Голямата цел на пилотния проект била да се създаде стандартизиран метод за установяване на PCF, за да може в бъдеще да се правят убедителни заключения. Макар че освен „Фроста” в начинанието участват и други големи фирми, проектните партньори по необходимост приличали на самотни бойци: те развивали метода по време на самата работа – така да се каже „learning by doing" – като трябвало да го уеднаквят така, че той да може да се прилага при толкова различни продукти като телефонни връзки (90 кг CO2e) и кафе (59 грама CO2e на чаша).
Действително опитът да се обхване всичко, което има някакво отношение към климата, прилича на блъсканица в лабиринт. Най-добър контрол над случващото се съществува в самите производствени халета, в които отделните части се съчетават – това е така, защото тук всичко е съхранено в компютърната система.
Например за талиатели: пшеничен грис, спанак, яйца и вода се претеглят с точност до грам. Смесване, нарязване, варене и замразяване: всичко става напълно автоматизирано. Използваните смазочни вещества, количеството отпадъци и дори изминатият от електрокарите път са известни на електронния мозък.
Данните на доставчиците се събират трудно
По-трудно се събират данните на доставчиците. „Не можех просто да се обадя и да питам: Какъв е вашият въглероден отпечатък?”, казва Бушман. Налагаше се съвсем съзнателно да задавам прости въпроси: Колко ток потребява хладилникът ви годишно? Колко е голям? И на някакъв етап ставаше възможно да изчисля дела на нашия продукт.
Най-сериозният фактор на несигурност обаче е потребителят. За да получи възможно най-реалистични данни, Бушман преровил голямо количество специализирана литература, вътрешни статистики, провеждал готварски опити и анкети с потребители.
|
