Виртуална вода: 25 вани на ден
Като среден потребител пиете по 1,2 литра вода на ден. Още 4 литра ви трябват за готвене, 20 литра за пералната машина, 30 литра за измиване на тоалетната, 60 литра за душа и ваната – така дневно стигате до 126 литра прясна вода. Доста много, вероятно си мислите сега. Но това още е нищо. Защото европеецът средно потребява по няколко хиляди литра на ден – само чрез консумацията на продукти за ежедневна употреба.
Тази индиректно използвана вода се нарича „виртуална вода“. Понятието е създадено през 1993 година от британския географ Тони Алън. Той изчислил какво количество вода се употребява при производството, складирането и транспорта на различни продукти и така за първи път показал колко много вода се консумира от крайния потребител.
„Яжте по-малко месо!“
При индустриалното производство на месо са необходими три години, докато порасне говедо, което при заколването ще даде 200 килограма месо без кости. За това време животното е изяло 1300 килограма зърнени храни и 7200 килограма сурова храна – т.е. трева, сено и силаж. Само за производството на храната отиват над 300 000 литра вода. Онези 2400 литра, които животното изпива, и 700-те литра, които са необходими за почистването му, са почти нищо в сравнение с това.
Месото е сред шампионите при консумацията на вода. За 20 килограма говеждо месо се употребява толкова много вода, колкото за производството на цял автомобил от средна класа. Когато през 2008 година Тони Алън бе удостоен със свързаната с голяма парична премия Стокхолмска награда за водата, той ограничи коментара си до няколко думи: „Бъдете разумни – яжте по-малко месо!“
Но и за други хранителни продукти е използвана повече вода, отколкото човек първоначално би могъл да предположи. Ако например си поръчате еспресо с голяма чаша вода, то в еспресото има 280 пъти повече вода, отколкото в чашата. Необходими са 21 000 литра вода, за да се произведе килограм кафе. Особено много вода отива за производството на памучни изделия и на хартия: за производството на един-единствен лист хартия с формат А4 са необходими 10 литра.
Синя, зелена и сива вода
Тези данни редовно се изчисляват от Unesco Institute for Water Education (UNESCO-IHE) и Twente Water Centre в Холандия. Тук концепцията на Тони Алън се доразвива. „Не всички води са еднакви“, заявява Месфин Кеконен от Twente Water Centre. Затова изследователският екип е развил концепцията за водния отпечатък, като подрежда потреблението на вода в различни категории.
Като „зелен воден отпечатък“ се определя консумацията на дъждовна вода, съхранявана в земята като почвена влага, а „син воден отпечатък“ е консумацията на подпочвени и повърхностни води. Като „употребена“ се определя водата, която е се е изпарила, изтекла или е влязла в състава на стоки за потребление и вече не се намира на естественото си място.
– Това е така, защото това количество вода вече не е на разположение на местната растителност или на местното население – обяснява Кеконен.
Гореспоменатите примери са комбинация от употребена подпочвена и дъждовна вода или, с други думи, имат синьо-зелен воден отпечатък.
За разлика от другите два, сивият воден отпечатък не измерва фактора употребена вода, а количеството вода, което е било замърсено по време на производствения процес. Особено аграрните продукти често пъти имат много значим сив отпечатък. Инсектицидите и пестицидите, които по време на производството попадат в подпочвената вода, понякога замърсяват повече вода, отколкото е употребената за растежа на културите дъждовна, подпочвена и повърхностна вода.
Европейски памук от Узбекистан
– Водните отпечатъци са винаги нещо относително – казва Месфин Кеконен. – Те винаги са териториално ограничени и не са показател за това доколко сериозни са последствията от употребата на вода.
Лозарството в богатите на вода алпийски региони например не било толкова проблематично, колкото отглеждането на домати в сухия Юг на Испания.
Но до момента подобни регионални дадености почти не се отчитат. Така например производството на памук, за което е необходима много вода, често пъти е в региони, където водата е оскъдна. Така е и в Узбекистан, откъдето идва голяма част от европейският внос на памук. Според едно изследване на UNESCO-IHE вносът, осъществяван от Европейския съюз, допринася с една пета за пресъхването на Аралско море. Неговите притоци се използват за напояване на полетата с памук.
|
