Заблудата с биоторбичката
Пластмасовата торбичка вероятно е най-популярният предмет за употреба на нашето съвремие. Каквото и да купим – облекло, обувки или хранителни продукти – почти всичко ни се предлага в пластмасова торбичка. Асортиментът е от съвсем тънката торбичка за плодове и зеленчуци до плътната торба за боклук. Годишно в света се произвеждат около 600 милиарда торби от пластмаса. В изработката им се влага много енергия, която почти изцяло е на базата на нефта. А такъв разход е безсмислен, тъй като повечето пластмасови торбички се употребяват един-единствен път.
Хиляди животни умират заради пластмасови отпадъци
При това отдавна е ясно колко вредни са торбичките за околната среда. За разлагането на една пластмасова торбичка, в зависимост от вида пластмаса, са необходими столетия. Това е опасно, особено когато пластмасовите отпадъци нехайно се изхвърлят сред природата, където вредят на растенията и животните. Годишно умират около 100 хиляди птици и морски животни, тъй като се заплитат в пластмасови торбички или пък ги ядат.
Сега Европейската комисия е решила да противодейства на растящото замърсяване на околната среда с пластмасови торбички. Тя обмисля да наложи данък върху пластмасовите торбички или дори изцяло да ги забрани. Други страни вече правят първи крачки и дават добър пример: от юни 2009 година в Китай са забранени всички тънкостенни пластмасови торбички, за по-плътните е въведена задължителна цена. В Италия от началото на 2011 година има забрана за продажба на пластмасови торбички. Вместо тях в магазините се предлагат хартиени или текстилни торби.
Биоторбата не непременно е компостируема
Определенията „биологично разлагащ се“ или „компостируем“ все по-често се използват във връзка с найлоновите торби. За съжаление тези понятия често се употребяват погрешно, което води до объркване и неточности. Ако една торбичка е „биологична“, това не означава автоматично, че е компостируема. Това може да означава също, че е произведена от възобновяеми суровини, например царевица.
Напълно компостируеми торбички обикновено се произвеждат на базата на скорбяла. Те могат да се разградят и в съоръжения за ферментиране, в които биологичните отпадъци се разлагат посредством микроорганизми. Освен скорбялата обаче торбите съдържат и допълнителни вещества като пластмаси на нефтена основа, които подобряват стабилността им. Тези допълнителни вещества оказват отрицателно въздействие върху биологичното разграждане. Това означава, че за гниенето на торбичките е необходимо доста по-дълго време, отколкото при другия компост, който обикновено узрява за четири до шест седмици. От биологичната торбичка след този срок остават малки пластмасови парченца, които не са могли да бъдат разградени от микроорганизмите и по този начин замърсяват компоста. Това създава все повече проблеми на съоръженията за компостиране.
Компостиращите съоръжения не разпознават биологичните изкуствени материали
Към това се добавя, че потребителите, които смятат, че тези торбички гният безпроблемно, ги използват за изхвърляне в домашния боклук. Това обаче не означава, че торбичките попадат в съоръженията за ферментиране. Там те напълно автоматично се отсортират. При първото сортиране например от биологичните отпадъци се отделят тенекиени кутии, батерии и пластмасови торбички. Засега няма подходяща сортировъчна техника, която да различава биологични изкуствени материали от други пластмасови продукти. Затова всеки вид пластмаса се отделя от биологичните контейнери и се отвежда за изгаряне.
Пластмасовите торбички по принцип пречат на използването на биоотпадъците, независимо дали са биологично разлагащи се или не. Торбичките на практика не са компостируеми и не се приемат. Затова за изхвърлянето на биоотпадъци трябва да се използват само хартиени торбички. Компостируемите пластмасови торбички биха могли да се използват най-много за компостиране в собствената градина.
|
