„Зелен“ растеж със сенчести страни
Президентът на Южна Корея Ли Мюн-бак представи своята стратегия „Low Carbon, Green Growth“ („Малко въглерод, зелен растеж“) за първи път през август 2008 г. по повод 60-годишнината от създаването на Южна Корея. Идеята е чрез използването на възобновяеми енергии да се намалят зависимостта от фосилните горива и емисиите на въглероден двуокис. Друга цел е създаването на нови работни места в зеления сектор. За тази стратегия правителството е предвидило до 2013 г. да инвестира около 60 милиона евро.
Общите инвестиции на правителството в „зеления растеж”съставляват едва два процента от брутния вътрешен продукт, но планът на Южна Корея се състои от малки стъпки: целта е до 2030 г. делът на екологичния ток да достигне 11 процента, а до 2020 г. емисиите на CO2 да намалеят с четири процента в сравнение с 2005 г.. Освен това Южна Корея, която внася по-голямата част от хранителните продукти от чужбина, си е поставила за цел да подобри сигурността в областта на прехраната. Според проведено в 2005 г. изследване на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) в това отношение страната на река Хан е заемала 25-ото място сред тогавашните 30 държави членки на ОИСР.
Оспорвани планове за реките
Във връзка с политиката за зелен растеж Южна Корея предприема и своя най-голям строителен проект за всички времена: става дума за силно оспорвания в страната „Проект на четирите реки”. Поддръжниците на плана, чиято реализация би струвала 18 милиарда долара, смятат, че чрез хидромелиоративното възстановяване на четирите големи реки в страната ще се подобри качеството на водата и в бъдеще ще се предотвратят щети от наводнения.
Освен това се очаква гигантският проект да генерира 300 000 нови работни места. Критиците на проекта обаче се опасяват от огромна по размери екологична катастрофа, тъй като ще бъдат разрушени жизнени пространства и екосистемата би претърпяла невъзвратими щети.
Основаният на 16 юни 2010 г. Global Green Growth Institute (GGGI) действа като представителна витрина на политиката за „зелен растеж“. Той си е поставил за цел да развива технологии за възобновяеми енергии и за намаляване на вредните вещества. Целта е също проектът да намери поддръжници в целия свят, като Южна Корея е негов авангард.
От получател към донор
Бившият южнокорейски министър-председател Хан Сеун-су от дълги години се застъпва за устойчива политика по отношение на околната среда в Южна Корея и в света. „Южна Корея е от малкото страни, които в последните 50 години са претърпели толкова бурен икономически възход“, казва 74-годишният Хан за своята родна страна, която е първата в света, изкачила се от страна получателка до страна донор. Ако след Корейската война през 1953 г. Южна Корея се числеше към най-бедните страни в света, сега тя е сред 15-те най-развити икономики.
„Напредъкът и икономическият растеж вървяха ръка за ръка, но околната среда беше пренебрегната“, казва Хан, който успоредно с кариерата си на политик е бил и професор към държавния университет в Сеул. Затова за видния икономист е логично южнокорейското правителство първо в света да си постави за цел да включи парадигмата на зеления растеж в националната си планова политика.
Цел на Global Green Growth Institute е до 2012 година да стане първата екологична организация на Корея с международно значение. За тази цел институтът търси сътрудничества във всички краища на света, особено в развиващите се страни. „Ние имаме капацитет и потенциал, който други страни нямат. Затова изнасяме идеите си в развиващите се страни“, казва професор Хан.
Критиката на неправителствените организации
Дейността на GGGI в чужбина вече е придобила конкретни форми: през пролетта на тази година бяха разкрити негови филиали в Абу Даби и в Копенхаген. В Обединените арабски емирати GGGI смята да разработи „Green Growth Plan“ (План за зелен растеж) и да постигне намаляване на парниковите емисии. Институтът предлага и програми за обучение, чиято цел е да предоставят знания относно екологичния растеж. Австралия и Япония също били заявили интерес към сътрудничество. Двете страни смятали да окажат финансова подкрепа на института.
Корейската стратегия за зелен растеж има обаче и своите критици. Местните неправителствени организации определят стратегията на администрацията на Ли Мюн-бак като „хвърляне на прах в очите“. Основната им критика е, че централен елемент на модела е ядрената енергетика. Страната все повече залага на атомната енергия. До 2030 г. Южна Корея възнамерява да покрива над 40 процента от собствените си нужди с ядрена енергия. В момента този процент е 23. Преди всичко обаче правителството възнамерява да продава технологията и в чужбина. Целта е в близките години Южна Корея да е сред първите три нации износителки на ядрени централи. Атомната енергия ще намали зависимостта на страната от внос на електроенергия, както и емисиите на въглероден двуокис.
|
