Животното като „Аз” и „Ти”
Пенсионер разказва за детството си по време на Втората световна война. Най-добрият му приятел в игрите било едно зайче, което държали в клетка в задния двор. Един ден зайчето изчезнало. В този ден за обяд по изключение имало месо. Докато родителите с радостен трепет очаквали угощението, момчето разплакано се втурнало към стаята си.
Когато децата направят връзката между месото, което им се предлага за ядене, и животните, които познават, част от тяхната невинност се загубва завинаги. Това е една от болезнените крачки по пътя към израстването.
Първоначално децата не правят разлика между живота на хората и този на животните. Едва постепенно, в процеса на социализацията, им се обяснява, че тук има някаква граница. Предвид на това въпросът не е „Каква е разликата между човека и животните?”. По-интересен е другият „Как се стига до това да се прави такава разлика?”.
Животните като част от обществото
Докато при първия въпрос се съпоставят възгледите на биолозите и на философите, то вторият въпрос определено е в полето на социологията. Социолози от университета в Хамбург са се обединили в Group for Society and Animal Studies (GSA) /Група за изследване на обществото и животните/. Учените от екипа са съвсем млади, току-що завършили магистърската степен на образованието си. Повечето от тях са били активисти на движението за правата на животните.
Темата не е нова. Но е наложително тя да мине по-напред в дневния ред, след като години наред е била пренебрегвана.
Биргит Пфау-Ефингер, ръководителка на групата GSA, се изненадва, че темата не е открита по-рано. „Проучванията в областта на околната среда вече имат дълга история. Но като че ли никой не е искал да се занимава с животните, които всъщност са много по-близо до нас.”
За биолозите е безспорно, че човекът е животно. И все пак в ежедневната реч винаги правим разлика между животните и хората. За основоположник на това мислене се смята философът на просвещението Рене Декарт. В своята теория той прави разлика между природа и култура, както и между животните, които разбира като механични машини, и рационалния, надарен с дух човек.
За двойственото ни отношение към животните
Без съмнение философията на Декарт силно е повлияла на Западния свят. Но днес вече ние не разбираме животните като механични машини – възгледите ни за тях са много по-диференцирани и противоречиви.
Ако разгледаме отношенията между човека и животните от известна дистанция, прави впечатление, че човекът съвсем не разбира животните като бездушни доставчици на месо, чиито страдания са му безразлични. Домашните животни често пъти се считат за пълноправни членове на семейството, т.е. придава им се статут на субекти.
Човекът говори с кучето, наказва го, награждава го. Накратко: към него се отнасяме като към дееспособен субект, като партньор с дух и душа. Никому в Европа не би хрумнало да изяде куче. Човешките черти, които откриваме в кучето, го предпазват от заколение.
Прасето трябва да остане невидимо
Прасето обаче, което е животно с доказана интелигентност и с изразена емоционалност, се угоява и коли единствено за консумация. При това прасето, също като кучето, има лице, воля и е способно да страда. Въпреки това то не получава статут на субект. Лицето на прасето трябва да остане невидимо, иначе бихме го възприели като субект и то би породило съчувствие у нас.
Ето защо е добре кланиците да бъдат по-далеч от очите на хората, които ще консумират закланите животни. Следователно отношението ни към животните не зависи от степента на тяхното развитие. Отнасяме се добре с животни, които са ни близки, чието лице можем да видим и в чиито жестове можем да разпознаем човешки чувства.
Границата между хората и животните не само е създадена в процеса на социализацията, но и е много неопределена. Тя не се обуславя от биологични дадености, а от това, доколко видими за човека са животните и техните емоции.
Махаел Фишер, социолог и криминолог, смята, че е необходимо да се прилага по-фина скала, когато се прави разлика между животните и човека. Домашните животни се приемат като самостоятелни членове на семейството и в този смисъл стоят на високо стъпало в скалата.
|
