Хигиена:
Бацилите наши насъщни дай ни днес!
Взехте ли си тази сутрин душ? Сменихте ли бельото и чорапите си? Измихте ли зъбите си? Тогава сигурно ще се обезпокоите, като разберете, че въпреки тази грижа тялото ви все пак храни около 100 трилиона бактерии. Като се има предвид, че клетките на организма са около десет трилиона, това съотношение изглежда някак нечестно. Но не изпадайте в паника! Най-малките живи организми по традиция са мнозинство и това е съвсем в реда на нещата. Сравнението на тези цифри донякъде ни показва, че трябва да бъдем смирени: ние сме гости в една вселена от микроорганизми. Тяхната активност е сътворила земния живот, който няколко милиарда години по-късно е отворил ниша и за човека.
Дори при употреба на най-силните препарати за почистване бактериите оцеляват винаги и навсякъде
За да потърсим отговор на философския въпрос какво всъщност представлява чистотата, ще ни помогнат макроснимките, на които се вижда едно тясно съжителство.
Колонии от бактерии, накъдето и да погледнеш: чревни бактерии върху гъбата за миене, дрожди на мая под кората на ябълката, вихър от бактерии в току-що старателно изчетканата тоалетна чиния, боричкане на микроби върху четката за зъби. Посланието не е да изпитаме отвращение, а да се отнеме тревогата ни: здравата имунна система се справя отлично с бактериите. Точно в това е разковничето. Едва съприкосновението с потенциалния „враг” укрепва съпротивителната сила на организма.
Какво се случва, ако такъв липсва, ни показва един експеримент с „гнотобиотични” животни. Веднага след раждането си те са сложени в своего рода изкуствен хигиенен ад – в един „изолатор”. Затвореното пространство е под свръхналягане от 1,5 милибара, което създава бариера срещу бактериите навън. Пълната липса на микроби се оказва не особено здравословна. Животните са жизнеспособни, но са по-слаби и по-уязвими към болести, отколкото събратята им по вид.
Имунната система се учи при съприкосновението с бактериите
Имунната система се задейства активно срещу болести или срещу бактерии, които попадат в кръвоносните съдове, ако се нараним. Ако „учението” не е успешно, то съпротивителните реакции понякога се проявяват дори при контакт с полени от брези или ягоди.
Често по-малките деца в едно семейство с повече деца са по-слабо податливи към заболяване от астма, отколкото децата, които са сами в семейството. Обяснението е следното: по-големите братя и сестри са принасяли вкъщи достатъчно много бактерии, за да подсилят естествените биологични оръжия на по-малките. Особено децата, които успяват да победят болести като туберкулоза, морбили или грип без ваксинация, биват възнаградени: в тяхната имунна система преобладават така наречените Th1-клетки, които осигуряват „правилния” имунен отпор и държат в шах Th2-клетките, които са виновниците за зачервените очи и течащите носове, характерни при алергични реакции.
Ваксинациите представляват компромис между безконтролната бомбардировка на микробите и необходимата тренировка на имунната система. Ако тялото бъде атакувано с болестопричинители в слаба форма, то изгражда антитела, които предпазват организма от опасността.
Но симулацията не е перфектна: при някои от ваксините, които днес в Германия се препоръчват за малки деца, имунната система реагира по-различно, отколкото при истинската болест. При морбили например организмът запазва имунитета си за цял живот, ако сам пребори обикновено протичащата безобидно детска болест; при контакт с ваксината MMR имунитетът съществува само около 20 години. Само преодоляването на самата болест, а не ваксината, осигурява по-висока защита срещу астма, сочат най-новите открития.
|
