Беда от далечно разстояние
От месеци насам по полята съхнат плодовете и житата, стадата животни умират от жажда, хиляди хора загиват от глад. Но една от причините за екстремната суша в източноафриканските страни се намира на хиляди километри, в Тихия океан. Там, пред западния бряг на Южна Америка, два климатични феномена – El Niño („Момчето“) и La Niña („Момичето“) – се редуват и предизвикват ту затопляне, ту охлаждане на водата на повърхността, а заедно с това и дълбоки промени в атмосферата. Тези промени засягат т.нар. интертропическа конвергентна зона, облачен пояс в близост до екватора, който на половин година се придвижва на север или на юг и носи дъжд на Източна Африка.
Докато в години на El-Niño ветровете над Африка са слаби и поради това дъждовете са по-обилни, La Niña обикновено е последвана от периоди на суша, тъй като ветровете по-бързо изтласкват влажните облаци. Мнозина учени са на мнение, че драмата в Източна Африка е причинена от последната La-Niña, която от средата на 2010 г. до средата на 2011 г. определяше условията в тихоокеанския район.
Фатална далечна връзка
Тази фатална далечна връзка очевидно съществува вече 20 000 години, както е установил геологът Гералд Хауг от Техническия университет в Цюрих, Швейцария. Седиментни проби от езерото Чала в Кения показват пластове, които в годините на El-Niño, характеризиращи се със слаб вятър и обилни валежи, са по-тънки, докато във ветровитите и сухи цикли на La-Niña са по-дебели.
Отмрелите водорасли се наслояват като седиментни пластове. Изводът на учените: колкото повече се е затопляла Земята след последния ледников период, толкова по-екстремни са били сухите и дъждовните периоди в Източна Африка. Сегашното затопляне на климата ще подсили тази тенденция.
|
