GEO 08/2011
Богатствата на Бèдан
Родопското село Беден – природен и исторически уникат
Някога Хем и Родопè били мъж и жена, тракийски цар и царица, но в безпределната си любов започнали да се ласкаят с божествени имена: Родопè наричала Хем Зевс, а Хем я назовавал Хера. За тази дързост истинските Зевс и Хера превърнали щастливците в две планини, разделени от широката тракийска низина. От брака на Хем с Родопè се родил речният бог Хеброс (Марица), който отделя своите прокълнати родители (Овидий. Метаморфози).
Мястото
Пътят Смолян – Девин се вие според капризите на реката. На осем километра преди Девин пътникът вижда табелата: Беден – 5 км. Пътят плавно ви изнася все по-високо в планината. Панорамата се разширява, отсреща се очертава ридът Мурсалица, а вие навлизате между къщите на селото, увенчано от белия Сухи връх. От края на селото нагоре ви трябва джип или здрави крака. Равното било на Градище и зелената гърбица на Михальва бача са извисени в простора на планината и тръпки побиват от невероятната панорама, шир и мощ, които усещаме там.
Растителният и животинският свят са съхранили разнообразието си, рядко дори за нашата страна, която все още има най-богатата флора и фауна в Европа.
Официалното днешно име Беден не отговаря по звучене и смисъл на оригиналното славянско Бèдан, очевидно свързано с гръцкото име на крепостта Μπεάδνος (Беаднос), а думата bedèn на турски означава крепостна стена. Крепостта е в руини, останали са основите и други следи на свещеното от хилядолетия място – Сухия връх (1472 м). Той увенчава лъкатушещ скалист гребен, осеян с борове, който се разлива в широко било – Градище. На стотина метра по-надолу са тучните ливади на Брязво (Брезово). На долния край на Брязво са двата хълма Малката чорква и Голямата чорква. А под тях се е спуснало селото.
Бедан е закътан в полите на Родопите, в планинската верига Чернатица. Изложението е южно – слънцето осветява и топли еднакво всяка от къщите, накацали в очакване на изгрева. Мястото прилича на голяма сцена, издигната всред вълните на родопското море (1100 м надм. вис.). Бедан е най-красивото и, може да се каже, най-огледното село в целия район на планината, пише преди век изследователят на Родопите Васил Дечов. Илия Зоински пък споделя: „Обходил съм почти целите Родопи. Възкачвал съм се по върхове и рътлини, слизал съм по долини и долове, бродил съм по тучните ливади, но като Бедан огледно село не съм виждал на друго място.“
На дъното на долината е Широколъшка река, виеща се бързо и шумно, успокоена на места в тъмнозелени вирове и пълна с живот. На четири километра от селото в тази долина се намират известните още в древността Бедански минерални бани.
Банята била възстановена от офицер в казармата преди повече от век. Горещата лековита вода сега е използвана и в спа-хотелите по долината и в Девин. Била намерена каменна плоча с латински надпис – знак от римското минало на баните. По-надолу по реката е студеният извор Вриса, за който има легенда.
При пълнолуние край извора се развихряло странно хоро. Самодиви се хващали за ръцете и дълго танцували. Виели кръшните си чисто голи тела, гмуркали се в студената вода и отново излизали.
Населението
Днес тук живеят някъде към петстотин жители. Преди тридесет години са били хиляда и двеста. Хората са българи, говорят български и носят български имена. Има няколко много възрастни мюсюлмани. Езикът е запазил старославянска фонетика и лексика, паралели на които намираме в други славянски езици. В османски данъчен регистър от 1576 г. намираме: Село Бедан – Стою Радослав; Станил Георги, Велико Георги, Вълчо Димо, Хубчо Братослав, Димитри Вълчо, Дургут, син на Абдулах. Там е пояснено: Нашият документ потвърждава, че селището се наричало Бедан, което можем да свържем със средновековното му име, а Беден е по-късна отурчена форма.
В последните петнайсетина години към селото има силен интерес от търсещи земя и къщи. В селото купило къща и британско семейство. Поминъкът на хората напоследък се свързва с туризма. Има няколко семейни хотела, сред които се откроява Радините къщи с родопски вид. Беданските къщи иначе са модерни и солидни, осеяни със сателитни чинии.
Селището живее живот древен, много по-стар от България. В най-далечни времена тук е живял първобитният човек. Известни са обитаемите пещери: Козята дупка и Мечкина дупка на 5 км от селото над реката.
В Родопите живеело тракийското племе беси. Според Херодот някъде всред високите снежни планини на траките било прочутото беско светилище на Дионис. Никой не знае точно къде е това (селището-крепост Перперикон е ниско в Източните Родопи).
Траките са се разтворили в славянското море. Тук се заселили славяните от племето рупци. Рупчос става основно име на родопчани по турско, а населението е отбелязвано в регистрите като рупчозлии. Селището отначало е било на високата равнина в Брязво.
Преместването му става поради липсата на питейна вода. Открити са следи от засипан кладенец. Едни поемат на изток и се заселват в тучна долина, донасяйки името Брезе. Другите се заселват надолу под черквите.
|
